България

Сгласовете на ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС Николай Денков беше избран за премиер със 132 гласа "За" и 69 "Против". Против бяха депутатите от БСП, „Възраждане“ и ИТН. Групата на ДПС пък не гласува, като единствените два гласа "За" бяха на лидера на партията Мустафа Карадайъ и Делян Пеевски..

След 309 дни управление от служебни правителства най-накрая България има редовно избран премиер.

Това стана след дълги преговори между първите две политически сили в парламента и с втория мандат за съставяне на правителство.

ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС се споразумяха да има двама премиери, които да заемат поста на ротация през 9 месеца. Съгласно тази договорка след 9 месеца Николай Денков ще напусне премиерския пост, който ще заеме Мария Габриел от ГЕРБ. Дотогава тя ще е вицепремиер и министър на външните работи.

Кой е Николай Денков

Николай Денков е академик на БАН и редовен член на европейската научна академия Academia Europaea, професор и доктор на науките по физикохимия. Член е на експертна група „Физически науки“ към Европейската космическа агенция. Ръководи лаборатория “Активни формулировки и материали” във Факултета по химия и фармация на СУ „Св. Климент Охридски“.

Според класация на университета в Станфорд от 2021 г. акад. Денков е в първия 1% на най-влиятелните учени в света в своята сфера. Научните му изследвания са в областта на физикохимията на колоидно-дисперсните системи, повърхностно-активните вещества и техните многобройни приложения. Публикувал е над 180 научни статии, две от които в престижното списание Nature и по една в Nature Physics и в Nature Communications, както и 18 обзора.
Неговите разработки са цитирани над 10 000 пъти в научната литература (h-index = 50). Изнесъл е над 90 лекции на международни конференции, провел е над 80 семинара в чуждестранни университети и изследователски институти.

Съавтор е на 12 патента, включително шест международни и четири чуждестранни.

Ръководил е повече от 45 международни проекта, финансирани от чуждестранни фирми.
Работил е като гост-изследовател в японската научна фондация (JRDC), старши изследовател в института на фирмата Rhone-Poulenc (Франция), водещ учен в изследователския институт на фирмата Unilever (САЩ). Бил е гост-професор в Инженерното висше училище по индустриална физика и химия ESPCI-Paris и в университета в Лил (Франция).

За своите научни постижения акад. Николай Денков е удостоен с редица престижни отличия: наградата Solvay на Европейското колоидно общество (European Colloid and Interface Society), наградата Lectureship Award на отделението за колоиди и междуфазови граници на Японското химическо дружество, националната награда “Питагор” на Министерството на образованието и науката и др.

От 2014 до 2016 г. акад. Николай Денков е бил заместник-министър на образованието и науката с ресори висше образование и европейски структурни фондове. През 2016 г. подава оставка поради несъгласие с политиката на тогавашното ръководство в МОН. През 2017 г. и 2021 г. e служебен министър на образованието и науката, а през 2021-2022 г. e министър на образованието и науката в редовното правителство на Кирил Петков.

Коя е Мария Габриел

Мария Габриел е родена в Хаджидимово. Завършва езиковата гимназия в Кюстендил, по-късно учи българска и френска филология в Пловдивския университет, а след това през 2003 г. придобива магистърска степен по сравнителна политика и международни отношения в Бордо, Франция.

Няколко години работи като асистент научен изследовател в Института по политически науки във френския град. Там тя преподава в сферата на процеса на вземане на решения в ЕС, политическа социология и международни отношения.

Габриел има богат опит в европейските структури. Тя е евродепутат от ГЕРБ в състава на групата на Европейската народна партия (ЕНП) между 2009 и 2017 г. Тогава поема поста на еврокомисар в ресор цифрова икономика и общество, след като предишната българска еврокомисарка Кристалина Георгиева подаде оставка, за да стане главен изпълнителен директор на Световната банка.

От 2019 г. до днес Габриел е комисар по иновациите, научните изследвания, културата, образованието и младежта.
След европейските избори през 2014 г. е зам.-председател на Групата на ЕНП в европарламента по въпросите на Средиземноморието, Близкия изток и Северна Африка и ръководител на българската делегация в Групата на ЕНП. /Източник: Днес.бг

Имотът в Ресилово, където в петък вечерта почина Ангел Христов, единият от т.нар. "Братя Галеви", е на офшорна фирма и Галеви плащали по 300 лева наем. Изграден е върху близо 10 декара. От Общината в Сапарева баня казаха за БНР, че ползвателите не дължат за имота никакви суми за данъци и такси. 

Че на името на Пламен Галев и Ангел Христов в Ресилово не се води нищо, стана ясно от решението на Окръжния съд в Кюстендил по делото за конфискуване на имуществото на "Братя Галеви", което продължи 8 години. Според това решение в полза на държавата бяха отнети имоти и пари в размер на 2 474 582 лв., добавя БНР.

След като "Братя Галеви" бяха обявени за международно издирване, в имота продължила да живее съпругата на Ангел Христов - Радмила. Тя притежава и ръководи клуб по художествена гимнастика към дупнишко училище. 

Вчера вътрешният министър Иван Демерджиев каза, че Радмила Христова е разпитвана, но давала противоречива информация по случая. 

Ангел Христов е починал от инфаркт, това беше обявено след направената аутопсия на трупа в столична клиника вчера. От наетата траурна агенция в Дупница казаха за БНР тази сутрин, че тялото още не е освободено и няма насрочена втора дата за погребението на Христов. Опелото и погребението трябваше да станат в неделя, но заради образуваните две досъдебни производства то беше спряно. Гробът обаче е изкопан. В Дупница се коментира, че това станало през нощта, на прожектори. /Източник: БНР

Черешова задушница е. Тя се отбелязва в съботния ден преди големия християнски празник Петдесетница.

Черешовата задушница е свързана с поверието за прибирането на душите на всички покойници, които са били на свобода след Велики четвъртък. Православната църква е установила на този ден специално богослужение в памет на починалите християни. Тази обща панихида познаваме като Черешова задушница. На този ден чрез богослужението в църквата измолваме прошка от Бога за нашите покойници. Живите се молят за отминалите от този свят, защото телесната смърт не прекъсва единството между вярващите.

В памет на покойниците, наред с молитвите, от нас се изискват и дела на благотворителност.

"Милост за даване да имаш към всеки живеещ, но и умрелия не лишавай от милост" - четем в Библията.

Благотворителен характер имат и общите трапези, които вярващите правят на Черешова задушница. Приготвят се жито, хляб, вино, плодове и други храни, които се раздават. Житото символизира възкресението, а хлябът - Иисус Христос.

На Черешова задушница християните посещават гробовете на близките си покойници, почистват ги и прекадяват, преливат ги с вода и с червено вино. Запалват свещ и раздават житото, хляба и първите череши, дали името на тази панихида. /Източник: Вести.бг