Бизнес

Търговци продължават да твърдят, че не една година, а само 6 месеца е срокът, в който проявен след покупката на стока дефект се счита за производствен.

Невярната информация е поместена в гаранционните условия на сайта, както и в протоколи за отказ на рекламация като основание да не удовлетворят претенции на свои клиенти.

Това става ясно от лична история, разказана от потърпевш потребител пред онлайн медии.

Потребителят е закупил детски обувки на 22.09.2022 г. и поради по думите му „ясно изразен дефект“ той се обърнал към търговеца с искане чифтът да му бъде заменен с нов. Търговецът създал спънки на клиента си при опита му да реализира правото си на рекламация, а накрая не се съгласил да удовлетвори искането му и заявил: „В случай че претенцията за рекламация се направи до 6 месеца след закупуване на продукта, продавачът е задължен да докаже наличието или липсата на дефект.“

Това е записано и в официалните гаранционни условия на търговеца, където се посочва още: „След изтичането на 6 месеца това задължение е за потребителя.“

Обаче съгласно действащия от началото на 2022 г. нов Закон за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки всяко несъответствие, което се появи до една година след доставянето на стоките, се счита, че е съществувало при доставянето им, освен ако не се докаже противното, или ако тази презумпция е несъвместима с естеството на стоките или с естеството на несъответствието.

„Търговецът може да прецени, но ще трябва и да докаже че установеното несъответствие не предполага прилагането на презумпцията „за невинност“ на потребителя относно проявата на дефекта, но не е редно да неглижира проблема и да опитва да го „реши“ по-най лесния за него начин. Абсолютно некоректно е и да подвежда потребителя и да ограничава законовите му права, включително относно срока, в който при предявяване на рекламация проявилото се несъответствие се счита за производствен дефект. Приканваме търговците, които не са привели дейността си в съответствие с новите срокове и начини за удовлетворяване на рекламациите, да го направят и да не ощетяват своите клиенти.“, коментира Габриела Руменова - създател на платформата „Ние, потребителите“.

„В последните дни се наложи санкция, безпрецедентна за историята на КЗК, за близо 70 милиона на „Лукойл“. Готви се ново предложение за нова санкция“, каза пред Би Ти Ви председателят на Комисията за защита на конкуренцията Юлия Ненкова. 

„Моето участие за пръв път в медия е продиктувано от това, че в последни месеци се говореше как КЗК нищо не прави, не влиза по магазините и не санкционира. Това не е вярно“, допълни тя.

По думите ѝ КЗК има обосновани предположения, че на пазара има картели. 

„Образувахме три производства за картел. Картел може да се докаже много трудно. Това е споразумение и се съгласува между отделни субекти на пазара, които договарят цени, разпределят пазари или други съгласно закона. Това е обмен на информация, която обаче не се извършва формално, а между веригите и отделните стопански субекти вербално. Тази информация те я крият. Вероятно картелиране има и в други сектори на икономиката“, обясни Ненква. 

КЗК работи както по сигнали от Комисията за защита на потребителите, така и от Министерски съвет. 

„Понеже повечето от политиците няма с какво да докажат собствените си качества, вечно някой е виновен – дали ще е КЗП или КЗК, по-рано беше КЕВР, толкова нескопосано беше уволнен председателят. КЗК не е нито Юлия Ненкова, нито някой друг. Това са 7 комисари, излъчени от различни политически сили“, коментира Юлия Ненкова.

По думите ѝ някои политици дори не знаели какъв е мандатът на КЗК.

„В ЕС мандатът на регулаторните органи, специално КЗК, са в срок до 9 години, 12 години - в Германия, а в САЩ комисарите са безсрочни. Те са приравнени на магистрати и не се сменят. Правомощията на регулаторните органи трябва да се увеличат със законодателни промени. В повечето случаи някои от субектите казват „Ако се обадим и ви напишем сигнал, ще бъдем уволнени“, каза още Ненкова.

В момента КЗК работи активно с ЕК и с регулаторните органи в ЕС. Очаква се още една санкция за „Лукойл“ - за господстващо положение по отношение на данъчните складове. /Източник: Лупа.бг

Макар за повечето българи лятната почивка на море да е все още доста далечна, около Великден се очакват първите по-сериозни групи за сезона по родното Черноморие. Заради това започна набирането на персонал за летния сезон по морето.

В Бургас се проведе трудова борса, а интересът за работа по курортите е голям.

Боряна се връща от Лондон в България преди няколко седмици. Сега се надява да си намери работа по морето.

"Като управител в хотел или заведение, до три звезди ми е специалността, нещо от този род търся. Очаквам заплата между 1200-1400 лв.", уточни Боряна Георгиева.

Кандидатите за работа очакват заплата, която да е адекватна на инфлацията.

"Над 1500 лв. поне, инфлацията расте, ние всеки ден обедняваме. Така че очаквам заплащането да е по-добро", каза Стайко Мавродиев.

Очаква се това лято хотелиерите да предложат по-високи заплати. Причината за това не е само заради инфлацията, а и заради очакванията за по-силен сезон. При недостиг на персонал пак ще се търси отвън.

"Ще имаме увеличение на заплатите с 20-25% в сравнение с миналата година. Работим с фирми от чужбина, можем да внесем примерно от Казахстан, Узбекистан, Молдова, Украйна", заяви генералният директор на ваканционен комплекс в Дюни - Николай Янков.

Оказва се, че най-голямо е търсенето на готвачи, затова ежегодно се организират и курсове.   

Интересът към борсата за набиране на персонал по морето тази година е голям.

"Миналата година бяха 15 работодатели, а сега са 42. Работните места очакваме да са над 1000", уточни директорът на Бюрото по труда в Бургас - Татяна Николова.

Предварителните записвания сочат, че нивата на туристите това лято ще достигнат предковидната 2019 година и персоналът може да се окаже недостатъчен. /Източник: Днес.бг

През тази година Националната агенция за приходите отчита рекорден ръст на постъпленията в бюджета в сравнение със същия период през последните години. Това обяви изпълнителният директор на приходната агенция Борис Михайлов в ефира на сутрешния блок на БНТ. Той определи събираемостта като рекордна и припомни, че към 17 март събраните приходи са над 6,4 млрд., което е със 752 млн. повече в сравнение със същия период на миналата година.

 „Най-много ДДС е събрано към момента – 2,6 млрд. лв. до 17 март, което е с 211 млн. лв. повече в сравнение със същия период на 2022 г.“, заяви Михайлов. По думите на изпълнителния директор на приходната агенция инфлационните процеси, демографският срив и много други фактори оказват своето въздействие върху събираемостта. Но основната роля за рекордния ръст на приходите имат служителите в НАП, които си вършат професионално и отговорно работата, както и коректното поведение на данъкоплатците. Михайлов е категоричен, че няма „чадър“ от страна на НАП над определени фирми в държавата.

„За първи път през 2022 г., по време на служебния кабинет, единственият производител на горива в страната е внесъл корпоративния си данък в размер на 17,9 млн. лв., а по-късно е платил и 72 млн. лв. солидарна вноска върху свръхпечалбата си.“, подчерта Михайлов.

С цел да установи произхода на средства за закупуване на имоти в Дубай и тяхното деклариране, НАП проверява 23 българи, съобщи още Борис Михайлов. Приключили са 21 от производствата, като в резултат на тях са подадени 6 коригиращи декларации, съставен е един акт за установяване на нарушение и са установени над 131 хил. лв. задължения. НАП очаква информация от Обединените арабски емирства и за още българи с имоти в Дубай.

„Ако имаш имоти в чужбина, не означава, че си лош човек и не си платил данъците си. На база на получената по международния обмен информация, приходната агенция прави проверки и ревизии. Ако установим, че средствата, с които са закупени имотите, не са декларирани, се предприемат съответните мерки.“, категоричен е изпълнителният директор на НАП.

Синдикати и работодатели не могат да постигнат консенсус по темата за минималната работна заплата.

„Минимална работна заплата от 940 лв. е напълно реалистично. Това навярно е заложено в Кодекса на труда, т.е. 50% от средната работна заплата за страната. Такива бяха и нашите очаквания – между 950 и 1000 лв., ако се ръководим от тази формула за определяне на минималната работна заплата“, заяви Ваня Григорова, икономически съветник в КТ „Подкрепа“.

Според нея текстовете в Кодекса на труда не позволяват на социалните партньори да договарят по-високи нива на минималната работна заплата. Тя е убедена, че тези текстове ще бъдат променени от депутатите в следващия парламент.

„Синдикатите излъгаха депутатите, че има европейска директива, която повелява, че минималната работна заплата трябва да е половината от средната. Прие се такъв закон и сега вече няма такъв разговор – делим на две средната заплата за даден период и получаваме минималната “, каза Васил Велев, председател на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ).

Той е категоричен, че това е една голяма лъжа и затова АИКБ вече е оспорила това в Европейската комисия и в Международната организация по труда. Според Велев този закон е в нарушение с международното право.
Стана ясно също така, че синдикатите и работодателите към момента са част от работна група, която трябва да предложи съответните промени в законите, за да бъдат отразени изискванията на европейската директива.
„Друг е въпроса дали директивата поставя изричното задължение минималната работна заплата да е 50% от средната за страната. Не, тя казва, че това е една от референтните стойности при определяне на адекватността на минималната работна заплата. Няма задължение да е толкова, но ЕК казва, че тя трябва да е поне толкова, за да може да се счита за адекватна. Има обаче и други показатели, които трябва да се отчитат“, поясни Григорова.

„България е страната с най-висок ръст на доходите за изминалата година. В частният сектор ръстът е 17,7% за последното тримесечие на 2022 г. на годишна база. Това е с няколко процентни пункта над инфлацията за същия период. За разлика от останалите европейски страни ние сме осигурили ръст на заплатите, който изпреварва инфлацията“, обясни Велев.

Той е категоричен, че АИКБ се бори за увеличаване на по-висока производителност на труда и за по-ефективна икономика, за да могат хората да живеят по-добре. Велев посъветва българите да не чака държавата да им увеличи заплата, а да си повишават квалификацията,  да работят на няколко места или да стартират малък бизнес. И посочи, че тази година частният бизнес ще увеличи заплатите с 8-10%. /Източник: Днес.бг