Ковачевци

Уникална люлка, направена изцяло то дърво, радва жителите на ковачевското село Сирищник. Тя е поредната творба на Адриан Петров, който направи и скулптори от дърво на сурвакари със страховити маски, обградени от 10  гъбки и къщичка за птици на стълб за осветление в центъра на населеното място.

„Още един мащабен проект направен от мен, със съдействието на Круми Христов и Руслан Крумов! 270 лв. от сурвакарската каса са похарчени за закупуването на синджири, болтове, гайки, рапитки, халки за закрепване и дъски. Събра се сумата от 110 лв. за чакъл за застилане и оформяне на площадка, под и около люлката. 

Да ни е честита, да я ползваме със здраве и да я пазим, написа в социалната мрежа Петров.

Адриан е самороден творец, не е завършил специално училище, учил е в Перник и се е дипломирал със специалност „Двигатели с вътрешно горене“. Но има фантазия, чувство за красивото в природата и на  вече изсъхналото дърво да даде нов живот.  За него съселяните му казват, че е ръкат и талантлив мъж. А заедно със съпругата му Полина, която е учителка в детската градина в село Лобош и малкия му син Калоян са част от сурвакарската група на Сирищник.  Извън хобито да придава нов живот на изсъхналото дърво, Адриан се занимава със земеделие.

Пълноводната Струма заля и Ковачевско.  Реката излязла в Лобош и потопила цялото поле. Наложило са да бъдат евакуирани едно семейство, мъж и куче от засегнатия район.

Сигналът за бедстващите хора е подаден в 5 ч. тази сутрин. 20 мин. По-късно на мястото е пристигнал екип на пожарната и кметът на общината Васил Станимиров.

 „Хората са изведени, невредими. Такова бедствие обаче не е имало тук от 40 години“, обясни Станимиров.

От МВР съобщават за поредната установена кражба на ток.

На 08 януари, служители от РУ – Радомир и колегите им от полицейския участък в Ковачевци, съвместно с представители на електроразпределителното дружество проверили имот в с. Ракиловци. Констатирано е неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа с което били създадени условия за непълно отчитане на консумираната енергия. Къщата е собственост на 70-годишен перничанин.

Започнато е досъдебно производство.

Кметът на Ковачевци Васил Станимиров подари златни Богородици на своите спасители от Александровска болница. Той се бори за живота си, след като се зарази с коронавирус.

Станимиров пусна разтърсващ пост в социалната мрежа за своите ангели. Публикуваме го без редакторска намеса:

РОЖДЕСТВО Е!

В навечерието на Рождество Христово се срещнах с  лекарите и сестрите от Александровска болница, които ме лекуваха, при заразяването ми с коронавируса.  Чудесата са тук, защото  всички сме живи и здрави! Всички   помним преживяването от лятото, а днес  е време да  им изкажа своята огромна признателност!

Никога няма да забравя тези тежки критични дни за мен, дни на борба за живот, за борбата и усилията на тези лекари, които денонощно в продължение на 23 дни  полагаха усилия за моя живот, а и не само за моя, рискувайки собствения и застрашавайки този на своите семейства.

Още тогава при изписването ми от болницата, си обещах да се върна и да видя  моите ангели спасители: д-р Томов, д-р Иванова,  д-р Петрова, д-р Събев, д-р Шопов, д-р Андонов и д-р Николова.  И тъй като  цялото преживяване се случи от Успение Богородично до Рождество Богородично, в знак на благодарност, на всички лекари,  медицински сестри и санитари,  подарих по  една  златна  Богородица, която да стои до техните сърца и Божията майка,  да ги пази от болести и неволи.

Богородиците бяха осветени в Храм „Св. вмца Неделя“ с благоволението на Негово преосвещенство Белоградчишки Епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит в съслужие на отец Николай  предстоятел на храма, отец Петър и отец Константин.  Епископ Поликарп дари по една Библия  и икони  на  Света Богородица. 

Лука 17:17 Тогава Исус продума и рече: Нали се очистиха десетимата? а где са деветимата? Стани и си  иди:  Твоята вяра те спаси“.  С тези думи  се обърна отец Николай, след като  освети иконите.“ Винаги бъди благодарен, на хората, коита са ти помогнали…  

Рождество е време да притихнем. За момент да помълчим. Да помълчим, за да чуем какви чудеса крием вътре в себе си и да благодарим на  тези, които са спасили живота ни.

Човек е щастлив, ако е благодарен!