Първите сто дни на войната на Русия в Украйна предизвикаха най-голямото разселване в Европа след Втората световна война, опустошение, военни действия без видим край, а също и продоволствена криза в световен мащаб, засегнала вече над милиард души.

Последните седмици насочиха вниманието на света към Северодонецк - град, който бележи източния край на украинската линия, която Русия се стреми да сломи. Войната е вече отдавна в новия си етап, в който артилерията и въздушните удари заместиха дългите колони от танкове, които видяхме през фувруари.

Дузина селища в Източна Украйна са бомбардирани, някои от тях напълно сринати към началото на юни. Северодонецк е арена на тежки улични сражения и се очаква да падне под руски контрол, ако украинската армия не получи повече доставки на тежко оръжие и подкпления от свежи сили.

Заместник-ръководителят на военното разузнаване на Украйна предупреди, че армията е почти без артилерийски боеприпаси - Русия има десет пъти повече артилерия, а западните оръжия пристигат бавно.

Към 15 юни, Русия държи контрола върху всички жилищни райони на Северодонецк. Но украинската армия се е укрепила в индустриалната зона на завода “Азот”, напомняйки за трагичната ситуация в Мариупол. И все пак териториалният контрол на украинската страна отслабва.

Нетните печалби на Русия в Източна Украйна между средата на април и края на май възлизат на малко над 450 квадратни километра. За момента нито Русия, нито Украйна изглежда вероятно да направят решителен пробив и тази патова ситуация ще продължи още месеци. Вместо това всяка от страните се надява да смачка другата във война на изтощение.

Загубите на Русия са сериозни. Силите за нахлуване бяха намалени до около 58% от предвоенната сила до средата на май. До 1 юни те спаднаха с още няколко процента.

Руските батальонни тактически групи, основните бойни формирования на руската армия, започнаха военните действия през февруари с около 600 души всяка; последните данни подсказват, че към края на май някои разполагат със само 60. Щетите по бронираната техника са особено драматични: Русия е загубила най-малко 761 танка, над една трета от тях от началото на офанзивата в Донбас на 18 април.

Много по-малко се знае за състоянието на украинските сили. Западните официални лица не казват нищо, което би могло да подкопае морала на Украйна, а доказателствата с отворен код за загуби, като изображения в социалните медии, са сравнително малко.

Това, което е ясно обаче, е, че Украйна също е поела сериозен удар. На 31 май Владимир Зеленски, съобщи, че 60 до 100 от неговите войници загиват всеки ден, като още 500 са ранени - проценти на загуби, сравними с някои битки от Втората световна война.

Западни служители казват, че тези числа като цяло са точни. Моргата в Бахмут - град, който е непосредствена дестинация за украински войници, загинали в битки на изток, е препълнена, а тела са оставяни отвън.

Към началото на юни броят на загиващите на фронта украински войници достигна между 100 и 200 дневно.

Ситуацията на фронта до голяма степен зависи от това коя страна може да подсигури по-стабилен поток от сила, оборудване и боеприпаси. Владимир Путин досега отказва да проведе национална мобилизация на резервисти и наборни военнослужещи, но има сериозни сигнали, че министерството на отбраната на Русия се опитва да привлече мъже с военен опит с обещанието да заплати пакети от 5000 долара на месец — шест до осем пъти над заплатата на лейтенант.

В Далечния Изток, откъдето идват предимно войниците за действията в Украйна, също тече активна кампания за набиране на сила. 

Проблемът на Украйна е различен. Киев разполага с богат източник на мотивирани новобранци, но недостатъчно хора, които да ги обучат. Броят на бъдещите новобранци за въоръжените сили е толкова голям, че има списък с чакащи от над месец, за да бъдат въведени.

Това предполага, че в краткосрочен план ще бъде много трудно да се изградят шестте нови бригади – около 25 000 души – за които украински служител наскоро каза пред британската преса, че ще са необходими за голяма контраофанзива с цел връщане на земя на изток и юг.