България е на второ място в Европа с най-много деца в риск от бедност (33,9%), като преди нас е само Румъния (41,5%). Процентът за България се е увеличил с 0,9 спрямо година по-рано, a броят на деца, застрашени от бедност, е приблизително 403 004. Почти една трета от тях (20%) живеят в домакинства с три и повече деца. Сред застрашените групи попадат деца от маргинализирани или етнически общности и деца с увреждания, настанени в места за извънсемейна грижа. Данните са от годишния доклад „Правата на децата: политическа воля или не?“, изготвен от общоевропейската мрежа Eurochild. В проучването са събрани показатели в 26 държави, пише Lupa.bg

Данните за Европейския съюз сочат, че 24,7% от децата са били изложени на риск от бедност през изминалата година. Наблюдава се подобрение в 19 държави и влошаване в 8, като детската бедност се среща най-вече сред страни, които очакват присъединяване към ЕС.

Докладът разглежда и липсата на подготовка в българските институции, чиято задача е да защитават децата. В Националната детска телефонна линия липсват подготвени служители, а в отделите за закрила на детето все още има недостиг на персонал, въпреки че в тези институции влизат около 2000 деца годишно. Поради това се действа само по сигнали, а не превантивно.

Младите в България са изложени ежедневно на широко разпространените дискриминационни нагласи, дезинформация и фалшиви новини, както и реч на омразата. Според доклада в страната ни липсва разбиране за правата на децата, а позициите им по важни обществени въпроси се омаловажават в сравнение с тези на възрастен човек, създавайки пречки за по-широкото им гражданско участие. Освен неадекватността на институциите се наблюдават и движения срещу правата на децата, които не се вписват в представите за „традиционни обществени норми“ или са представители на малцинства (деца бежанци и мигранти, етнически малцинства, деца от ЛГБТИ общността).

В доклада се споменава и че близо 40% от 150 000 украински бежанци, които са влезли в страната ни, са деца. Но под 10% от тях, или едва 2200 деца, са записани в българската образователна система. Сред трудностите при достъпа до образование са езиковата бариера, нисък административен и финансов капацитет на доставчиците на услуги за записване, за посещаване на образователна институция и подкрепа в училищната среда.

Сред положителните акценти за страната са премахването на таксите за детски градини и ясли, увеличаване на майчинските пари за втората година и данъчните облекчения за работещи родители. Откроен е и фокусът върху психичното здраве на младите хора и децата с психични проблеми, заложен в Националната стратегия за психично здраве на гражданите на Република България 2020-2030. В градове като София проблемът с детските градини и ясли е недостиг на места за всички деца. 

Eurochild препоръчва да бъде направено картографиране на нуждите на децата, за да може да се предостави подкрепа още в училищата. Пилотните инициативи за справяне с бедността са определени като неустойчиви в дългосрочен план.
От българска страна в проучването участват "Надежда и домове за децата – клон България", Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца – НБУ и Национална мрежа за децата, в качеството ѝ на член на Eurochild.