Преди осем години България осиротя. Смъртта изтръгна Трифон Иванов от прегръдката на милиони българи, а майка България загуби един от своите най-верни и смели бойци, пише Lupa.bg

Сърцето на Туньо спря да бие на 13 февруари 2016 г., когато новината за кончината на железния защитник от Пеневата чета обиколи родината за броени минути. Черен ден. Гаден, черен ден беше това.

Трудно беше да се приеме, че Трифон го няма. Туньо живееше в сърцата ни със своята всеотдайност на терена. Пред него трепереха и най-страшните нападатели. Трифон беше и остава символ на непримиримост и вяра в успеха.

Едва на 50 години сърдечен удар покоси бившия централен бранител и национал на България, оставил трайна следа с екипите на родния Етър и ЦСКА, а по-късно и по европейските терени.

Денят на прощаването с Туньо във Велико Търново беше тягостен, мрачен... Тогава хиляди жители, привърженици, приятели, познати, бивши съотборници се стекоха пред открития ковчег в залата да положат цветя, венци, лична вещ или просто да погалят по челото героя от САЩ '94 за последно сбогом.

В същото време всеки човек изчакваше чинно реда си на опашка или от трибуните, докато скърбеше тихо със спомените в съзнанието си, които Трифон е запечатал с изявите си на терена или човещината си извън него.

През професионалната си кариера Трофон Иванов играе за родния си Етър, ЦСКА, испанския Бетис, швейцарския Нюшател Ксамакс, австрийските Рапид, Аустрия Виена и Флоридсдорфер. Между 1988 и 1998 защитава цветовете на националния отбор на Мондиал 1994 в САЩ, където печели бронзов медал с четвъртото място, Евро'96 в Англия и Световното първенство във Франция през 1998-а. В този период вкарва 5 гола за 76 двубоя с "трикольорите".

На клубно ниво Трифон Иванов е триумфирал 3 пъти с титлата на България: 1988/1989, 1989/1990 и 1991/1992 с ЦСКА, веднъж с Купата на България през 89-та и същата година със Суперкупата на страната. С Аустрия Виена е шампион от сезон 1995/1996.

Липсваш ни, Туньо!