На 9 август 2025 г. се навършват 80 години от бомбардировка на САЩ над японския град Нагасаки по време на Втората световна война (1939-1945 г.). Бомбата, останала в историята като "Дебелака", е имала мощност, оценявана на 21 000 тона тротилов еквивалент. Бомбардировката над Нагасаки е три дни след първата в света атомна бомбардировка над Хирошима, Япония. Днес е Денят на Нагасаки.

Близо 220 000 души загиват при атомните бомбардировки над Хирошима и Нагасаки, а над 200 000 умират по-късно от лъчева болест. 

Карл Спаатс, командващ съюзническите стратегически въздушни сили, съобщава в комюнике, че 30 % от Нагасаки е разрушен, включително всички индустриални квартали.

Хората, които са преживяли тази трагедия, вече са изключително малко и расте поколение японци, което няма пряк опит от събитията, каза гл.ас. д-р Мартин Димитров от катедра Японистика на Софийски университет "Св. Климент Охридски". За цялата японска нация споменът е много болезнен и влияе в няколко направления на обществените тенденции. От една страна, това кара японците да наблегнат на следвоенното си развитие – своя успешен икономически модел на базата на мирната Конституция. Също така, като народ, който е пострадал от ядреното оръжие, японците се стремят и да проповядват идеите на ядреното неразпространение по света. Има и трета тенденция – равносметка за действията на собствената страна във Втората световна война, обясни Димитров.

"Завинаги се отказва от войната"

Стремящи се искрено към международен мир, основан на справедливост и ред, японският народ завинаги се отказва от войната като суверенно право на нацията и заплахата или използването на сила като средство за решаване на международни спорове, гласи чл. 9 на Конституцията на Япония. За да се постигне целта на предходната алинея, никога няма да се поддържат сухопътни, морски и въздушни сили, както и друг военен потенциал. Правото на състояние на война на държавата не се признава, се посочва още в основния закон.

В следвоенната японска Конституция е записано, че страната завинаги се отказва от войната като средство на външната си политика и няма да поддържа никакъв военен потенциал, отбеляза и Мартин Димитров. Все пак Япония създава въоръжени сили, които и до днес съществуват и се наричат сили за самоотбрана. Има много спорове в Япония дали това противоречи на Конституцията, или не, посочи Димитров. В днешно време се приема, че това послание на мирната Конституция може би трябва да се преразгледа предвид сложната геополитическа обстановка в Източна Азия, но има и немалка част японци, които считат, че именно в такава ситуация трябва още по-неотклонно да се следва мирният курс на Конституцията и Япония да не бъде въвличана отново в конфликт между други велики сили, коментира японистът. 

Спомен за бомбардировките

И Хирошима, и Нагасаки са напълно възстановени и предлагат много добри условия за туризъм, но пазят и спомена за трагедията. Една от сградите в центъра на Хирошима, която е силно пострадала от бомбардировката, нарочно е оставена в този ѝ вид, за да напомня за случилото се, каза Мартин Димитров.

Трябва да се стремим като човечество да живеем в мирно съжителство, но не бива да забравяме, че това са не само държавите и политиците, а трябва да тръгне и от самите нас като отделни хора, каза още Мартин Димитров.

Промяна на целта

Първоначалната цел за бомбардиране е град Кокура, но поради облачност се налага промяна на курса към Нагасаки. Експлозията се случва в 11:02 ч. на височина 1650 фута. Градът е изравнен със земята, загиват 39 000 души и 25 000 са ранени, пише в бюлетините на БТА. В тях са съхранени и коментарите, и реакциите след първата атомна бомба, използвана срещу Япония - между надеждата за мир, удивлението от потенциала на новото научно откритие и безпокойството от разрушителните му възможности. /Източник: Дарик