В повечето аптеки продължава да действа нелоялната практика да се купуват цели опаковки от лекарства и да се отказва продажбата на блистери. Дори когато по рецепта са изписани малък брой хапчета, фармацевтите обясняват, че купувачът е длъжен да плати цяла кутия, та дори и вътре да има 100 таблетки.

Така понякога се налага да купувате по 50 хапчета, когато са ви нужни само 10, например. При скъпите лекарства това се оказва истински рекет, защото хората плащат двойно и тройно за лекарства, които после трябва да изхвърлят, защото срокът на годност изтича, след като не ги консумират.

Отказ за даване на блистери се прави много често за най-купуваните лекарства като „Аналгин”, „Парацетамол”, както и за хапчетата за гърло, масово купувани в този сезон като „Стрепсилс”, „Хексоралетен”, но и за по-сериозни илачи.

Проблем има и с антибиотиците, особено с тези, които се взимат по 1 на 24 часа. Тогава може да платите 50 лева за три таблетки, защото трябва да вземете цяла кутия. 

В някои аптеки, търговците поставят условие – може да получите блистер, ако платите в брой, а не с карта. Така че заредете се с банкноти от устройствата, преди да влезете в аптека. Това може да се окаже важно, за да успеете да купите блистер от някое скъпо лекарство.

В същото време, много фармацевти хич не си дават зор да дават указания и обяснения на пациентите, или да отговарят на въпросите им относно лекарствата.  

Дали нивото на знания на аптекарите е ниско, или просто не желаят да се натоварват с допълнителните функции, които обаче се очакват от тях, но жените зад щанда не успяват да дадат отговор на елементарни въпроси и в повечето случаи започнат да четат листовката, за да дадат разяснения.

Пациентите се оплакват, че докато преди години аптекарите задължително пишеха върху кутийките с лекарства колко пъти по колко дражета да се пият, сега изобщо не си правят този труд.

„Малко са фармацевтите, които уточняват как да се пие лекарството – нещо, което правеха всички. Сега трябва да ги питаш, а редовният отговор е: „Както ви е предписал лекарят.”

Това обаче е проблем, защото се знае, че най-често почеркът на медиците не винаги е разгадаем.

Фармацевтите често си признават, че не са наясно, но пък са винаги готови да предложат най-скъпият продукт от наличната гама препарати.

„Повечето са на този принцип – питаш ли за варианта за даден здравен проблем, веднага вадят възможно най-скъпия препарат, като го рекламират като „много добро”, ядосват се пациентите. /Източник: Лупа.бг