„Кич или не, това е друг въпрос. Екипът ни си свърши работата“.   Това заяви пред „24 часа“ архитект Янко Петров, който е автор на визуализацията на крепостта в Перник. Той признава, че е бил готов за битката „за“ и „против“ , когато защитавал проекта си.Общата цел обаче е да се развие конкурентоспособна туристическа атракция, допринасяща за културна диверфикация като предпоставка за по-добър живот чрез развитие на Средновековната крепост „Кракра Пернишки“ в Перник. В задачата на проекта е записано също подобряване на свързаната с нея инфраструктура и превръщането й в привлекателно място за изучаване на българското историческо наследство, отдих и туризъм. Обектът е консервиран , не може да се работи върху неговото детайлно възстановяване, твърди Петров. За това се акцентира върху отделните детайли като кулите, портата и базиликите, а това което не може да се възстанови в реалния му вид, ще бъде визуализирано с експозицията.„Защо никой не писа как изграждахме конструкциите над крехките стени, които можеха всеки момент да паднат и бяха опасни? Защо никой не писа как всъщност това, което виждаме, са реставарационни работи от 80-те години, а не истинските стени на крепостта. Имаше изключително опасни участъци, около Северната порта например. Водата, растителността, вятърът си бяха казали думата“, обяснява арх. Петров.Основите на крепостта са около 70 см. Стената е от елинистичиния период и е от пясъчници и кирпич. В началото идеята е била крепостта да бъде надградена с трошен камък, но о това категорично е отхвърлено от Института за културните паметници. Екипът на Янко Петров направил и други предложения освен плоскостите от полимер бетон. Разработили олекотен бетонов кожух, вариант със стъкло, комбинации от камък и метал в облицовка. Националният институт за паметниците избрал точно този вариант, която бил най-сполучлив – с полимер бетон.