ЦУМ – емблемата на изобилието по време на социализма, мястото за срещи на младите софиянци, сградата, която приюти първия „Москвич“ и бе възпята от легендарната Леа Иванова, отбеляза своя 58-годишен рожден ден, пише socbg.com.

 Първият социалистически мол, построен по съветски образец и сочен за най-големия на Балканите, и днес е търговски център. Но за поколенията отпреди 1989 г. той означава много повече от пазаруване. Сградата е проектирана от архитект Коста Николов през 1956 г. и е построена година по-късно в архитектурния център на София, т. нар. Ларго. Самият Николов има интересна и драматична съдба, пише ПИК.

 Роден е във Видин през 1891 г. и още като дете остава кръгъл сирак. Сам, със собствени усилия завършва средното си образование и изкарва прехраната си с тежък физически труд. Намират се добри хора, които през 1914 г. го изпращат да учи архитектура в Мюнхен, което преобръща живота му. Връща се в България и разгръща мащабна дейност – проектира окръжната сметна палата в Плевен, почивната станция на митническите чиновници в Банкя, Главната дирекция на мини „Перник“.

 През 40-те години на ХХ век преживява огромна житейска трагедия – губи единствения си син, който следва в Германия. Младежът бил увлечен от левичарските идеи и  след сериен тормоз от страна на Гестапо, е убит от тайната полиция, а трупът му – изгорен. Арх. Николов успява да прибере тленните му останки в България.

 Изпада в тежка творческа криза. Запазва пръст от ръката на момчето и оцелял кичур коса и се зарича един ден да му посвети най-великото си произведение. Завръща се към архитектурната си кариера в средата на 50-те години, като се заема с големия проект за центъра на столицата, в който влизат като единно цяло ЦУМ и Министерството на тежката промишленост, където днес е Министерският съвет.

 Според градската легенда, арх. Николов вгражда в основите на сградата останките от детето си. Твърди се, че при реновирането на магазина през лятото на 2001 г. британските инженери откриват находката, поставена в метална кутия откъм източния вход на ЦУМ. Те обаче я оставят на мястото й и продължават ремонта, без да засягат мястото с урната на загиналото момче.

 ЦУМ е открит през 1957 г., година след Априлския пленум. Сградата и до днес е величествена – търговска площ от 19 000 кв. м на 6 етажа, още 11 000 квадрата офис площи на три нива. Тук са монтирани и първите ескалатори у нас. На партера се предлагат пощенски марки, филателия и нумизматика, бижута, картини, цветя, ръчно изработени сувенири от Задругата на майсторите. На първия етаж са детските играчки.

 Кадри от щандовете са заснети през 70-те години във филма „Таралежите се раждат без бодли“. На втория етаж са „дамските стоки“, а на третото ниво – „мъжките“. На последния етаж са се продавали китари. Появяват се рекламни брошури, наречени „Една седмица в София“, в които посещението на ЦУМ е в задължителната програма.

На витрината на магазина е поставена на въртяща се платформа мечтата на всеки средностатистически българин в онези години – „Москвич 403“.

 „Той не палеше, а хората го гледаха, като че ли е международната космическа станция „Мир“, разказват съвременници. После се появяват последните модели „Жигули“, „Вартбург“, дори „Рено Дофин“, който е емблематичен автомобил за онова време.

 Пенсионираният акушер-гинеколог д-р Димитър Джумалиев, който е запален играч на тото, през 1958 г. познава петица и печели 40 000 лв. По онова време средната годишна заплата у нас е 8350 лв. „Това бе огромна сума. Купих си „Рено Дофин“ от витрината на ЦУМ за 19 500 лв. – това бе първата частна кола в Луковит, имаше 2-3 волги на кмета и партийния секретар. С останалите пари взехме мебели и покъщнина“, разказва преди време медикът.

 „Предстоеше ми абитуриентски бал, а живеех в малък град, където по магазините нямаше нищо. Обувките ми бяха запазени в другия край на България 6 месеца преди датата на бала, всичко друго бе готово, но нямах рокля. Мъчителните обиколки из магазините „Валентина“ в големите градове бяха напразни, „Яница“ – Елхово също не предлагаха нищо подходящо. Така майка ми реши да отидем в София. Пътувахме цяла нощ с влака и на сутринта тя беше там – моята рокля, в ЦУМ. Още я пазя!“, разказва 41-годишната Екатерина, за която магазинът е метафора на рога на изобилието в годините преди 1989 г.