Винаги има риск от откриване на нова наказателна процедура от Европейската комисия спрямо България заради мръсния въздух. Toва заяви заместник-министърът на околната среда и водите Ренета Колева за евентуални нови наказателни процедури срещу България заради замърсяването на нивата на фините прахови частици, пише lupa.bg

На нарочна пресконференция по-рано бяха оповестени нови мерки в борбата срещу фините и прахови частици чрез Национална система за мониторинг на качеството на въздуха, който се извършва в над 30 населени места. Националната система се състои от 48 стационарни пункта, като от тях 30 са автоматични, 4 - за горски мониторинг, 5 оптични системи и 9 пункта с ръчно взимане на проби. Извършва се измерване на фини прахови частици. Броят на пунктовете отговаря на изискванията на европейско и българско законодателство.

Предстои от общо 48-те стационарни пункта да има подмяна на 30 от пунктовете за наблюдение, а 18 да са изцяло нови. Системата ще бъде модернизирана, обновена и наградена.

Колева изтъкна, че нова наказателна процедура срещу България ще стартира, ако страната ни не покаже устойчиви тенденции за подобряване качеството на атмосферния въздух на територията на цялата страна. ЕК не гледа по конкретни агломерации на територията на цялата страна и все още има една агломерация, в която не се достигат допустимите норми на фини прахови частици, посочи Ренета Колева.

Тя посочи, че става въпрос за агломерация Пловдив.

Колева добави, че МОСВ подава винаги достоверна информация относно качеството на атмосферния въздух към европейската изпълнителна агенция по околна среда, както и към ЕК. "В постоянна комуникация сме с ЕК, за да не се стига до нова наказателна процедура срещу България", каза тя.

Ренета Колева уточни, че ще бъдат преразгледани компрометираните места, за които се твърди, че са преместени станциите за измерване качеството на атмосферния въздух с писма към общините, като ще бъде сформирана работна група с представяне на възможните терени и дали отговарят на буквите на закона.

Ренета Колева опроверга и твърденията на неправителствените организации, че данните за качеството на атмосферния въздух са манипулирани и че са скрити между клони, за да не се виждат. Тя обясни, че е невъзможно данните за качество на атмосферния въздух да бъдат манипулирани, тъй като данните, получени от апаратурата, не могат да бъдат манипулирани по следните причини - данните се съхраняват в криптиран вид и се прехвърлят чрез защитена преносна среда с криптиран протокол на национално ниво. През 2022 г. в станциите, в които е констатирано отстояние, което не съответства на разписаната наредба от страна на работна група, е предложено да останат, защото от тях е отчитано превишение на допустимите норми на фините прахови частици. След като има замърсяване, което е отчетено и се предприемат мерки за тяхното преместване, може да бъде изтълкувано с цел подмяна на реалното състояние и качество на атмосферния въздух.

От пресцентъра на МОСВ изпратиха публикация до News.bg, в която се посочва, че Европейската комисия е взела решения за закриване на четири наказателни процедури и открива една нова за нарушения в областта на околната среда и предявява нов иск срещу България.

Три от наказателните процедури се намираха на етап мотивирано становище, което е последният етап преди сезирането на Съда на ЕС. Процедурите са открити още през 2019 г. и 2020 г. за неизпълнение на изискванията на три директиви. Това са директивите относно: емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването); оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда; контрола на опасностите от големи аварии, които включват опасни вещества. С обнародването през 2022 г. в "Държавен вестник" на промени в Закона за опазване на околната среда и на Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда допуснатите нарушения са отстранени.

Четвъртата закрита наказателна процедура започна през есента на 2022 г. за липса на уведомление от страна на България за дългосрочната ѝ стратегия, изготвена според изискванията на Регламент на ЕС са управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата. Още с встъпването си в длъжност служебното правителство предприе необходимите действия за ускоряване на работата по изготвяне на стратегията и преодоляване на близо двегодишното закъснение за нейното приемане. Дългосрочната стратегия за смекчаване на изменението на климата до 2050 г. на България е приета с Решение на Министерския съвет от 21 октомври 2022 г., което позволи на България да докладва пред ЕК изпълнението на своето задължение.

Европейската комисия обаче е взела решение и да предяви иск пред Съда на ЕС срещу България за това, че не е изпълнила задълженията си по Регламент на ЕС относно предотвратяването и управлението на въвеждането и разпространението на инвазивни чужди видове (ИЧВ). Наказателната процедура започна през юни 2021 г., а през февруари 2022 г. е получено и мотивираното становище по нарушението. МОСВ работи активно по изпълнение на задълженията, като в следващите седмици ще бъдат положени допълнителни усилия за ускоряване изпълнението на поетите ангажименти. Освен България, това решение на ЕК за завеждане на дела пред Съда на ЕС засяга още пет държави членки - Ирландия, Гърция, Италия, Латвия и Португалия.