Горещите вълни засягат все по-често и особено силно по-южните страни в Европа, каквато е и България. С всеки 2 до 3 градуса повишаване на температурите през лятото се удвоява честотата на периодите с екстремно горещи дни по нашите ширини. Това заяви климатологът д-р Зорница Спасова по време на онлайн събитие на тема „Защо горещите вълни в Европа и у нас зачестяват?“, организирано от платформата "Климатека".

Според проучване на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) от 2021 г. се наблюдава значително изместване към по-високи температури след 1981 г. Освен това е установено, че продължителността и интензивността на екстремните горещини се увеличават през последните десетилетия.

Броят на горещите дни нараства с 3,5 на всяко десетилетие в 90% от изследваните станции. Всички изключително горещи периоди при прагове от 38 и 40 градуса се появяват след средата на 80-те години. Въпреки че горещите вълни са характерни за юли и август, честотата им през юни и септември нараства значително след 1985 г.

В проучване е направено сравнение между два периода (1961-1980 г. и 1981-2019 г.) и са изследвани 36 метеорологични станции в извънпланинската част на България. Разгледан е броят на дните, в които максималната температура достига и надхвърля 32 градуса.

Феноменът, който преди е бил характерен основно за южните части на страната, вече може да бъде регистриран, макар и рядко, и в останалите региони. Най-често засягани от горещи вълни области в страната са Благоевград, Хасково, Кърджали, Пловдив, Ямбол и Стара Загора в Южна България и Плевен, Русе и Велико Търново в Северна България.

Най-горещото място в страната е долината на река Струма на юг от град Кресна, където продължителността на отделните топлинни събития с максимална температура над 40 градуса достига 6-8 последователни дни. През 2012 г. там е бил наблюдаван 96-дневен период с максимални температури над 32 градуса, което практически обхваща целия летен сезон, съобщава БТВ.

Най-малко засегнати от горещи вълни в България са планинските райони и някои отделни крайбрежни зони, високите полета в Западна България, хълмистите и нископланински райони и Черноморието.

В световен мащаб всяка година има около 489 000 смъртни случая, свързани с жегата, за периода 2000-2019 г. като само по време на горещата вълна през 2003 г. в Европа има повече от 70 000 починали. Броят на хората, изложени на горещи вълни, се е увеличил с около 125 милиона между 2000 г. и 2016 г.

В момента около 30% от населението на света живее в климатични условия, които водят до смъртоносно високи температури през поне 20 дни от годината. Прогнозите са, че до края на века процентът ще нарасне.

Дори ако парниковите емисии бъдат драстично намалени, ще бъдат застрашени 48% от световното население, а ако няма намаляване на емисиите, рискът от свързани с жегата болести или смърт ще обхване около 74% от световното население.

Най-тежко засегнати ще са страните от Средиземноморието и Източна Европа, като свързаната с топлината свръхсмъртност в Източна Европа е почти пет пъти по-висока от средната за света.

Европа е най-бързо затоплящият се континент, като затоплянето е с почти 1°C по-голямо от глобалното увеличение. Годишният брой на екстремно горещите дни се увеличава с по 10 на десетилетие в Югоизточна Европа и Скандинавския полуостров от 1960 г. насам.

Горещи вълни, за които в началото на този век се е смятало, че могат да възникнат два пъти на столетие, се очаква да се случват два пъти на десетилетие. Според проучвания до средата на века в Европа ще загиват годишно 85 000 души заради горещи вълни.