Според Програмата на ООН за околната среда (UNEP) текстилната индустрия е вторият по големина потребител на вода и е отговорна за около 10% от глобалните въглеродни емисии – повече от всички международни полети и морско корабоплаване взети заедно, съобщи Асоциацията по тексилно рециклиране.

85% от целия текстил отива на сметищата всяка година. Три пети от всички дрехи завършват на сметища или в пещи за изгаряне в рамките на една година от производството – статистика, която се превръща в камион с използвани дрехи, изхвърлени или изгорени всяка секунда.

Дори прането на дрехи отделя 500 000 тона микрофибри в океана всяка година, което се равнява на 50 милиарда пластмасови бутилки. От 100-те милиарда облекла, произведени всяка година, 92 милиона тона завършват на сметищата. Ако тенденцията се запази 134 милиона тона текстилни отпадъци годишно заплашват околната среда до 2030 г.

Бързата мода и бавната смърт на околната среда

Бързата мода е евтина и харесвана, но е проблем. Бързата мода може да стимулира глобалната икономика, но околната среда плаща ужасна цена. Нейният модел е бърз дизайн, производство, дистрибуция и маркетинг на модерни дрехи, използвайки евтини материали. За търговците това означава - големи количества от по-голямо продуктово разнообразие, а за потребителите – честа смяна на нови дрехи на ниска цена.

Само, че това евтино и бързо производство на нискокачествени дрехи, за да се отговори на най-новите и най-нови тенденции, постепенно умира. Прекомерното производство и безсмисленото потребление постепенно отстъпват пред грижата за околната среда и дрехите втора употреба слагат първите спирачки на бързата мода.

Поколението Z- синоним на устойчивото пазаруване

Поколението Z има по-голямо чувство за социална отговорност в сравнение с миналите поколения, а моралът и ценностите оформят техните навици за пазаруване. Поколението Z, което изпитва екологична тревожност, започна да купува от устойчиви модни марки, да пазарува втора употреба или повторно да използва дрехите. Над 60% от поколението Z вече търсят продукти с намален въглероден отпечатък и иска да пазарува по-устойчиво.
Gen Z и милениалите скоро ще се превърнат в най-обширната потребителска база на глобалната икономика и ще притежават 143 милиарда долара покупателна способност. Следователно марките, които искат да привлекат интереса на нарастващите потребители, ще трябва да отговорят на тези изисквания за устойчивост.

Младите потребители изискват устойчиви материали, практики за рециклиране и инициативи за повторно използване на производството. Екосъзнанието на хората се променя и то е в синхрон с изискванията и предизвикателствата пред текстилната индустрия в света, в Европа и в България.

Мащаба на предизвикателството, пред което сме изправени, е огромен. Но апетитът за евтини, ориентирани към модните тенденции дрехи – повечето от които завършват на сметището – няма да изчезнат светкавично бързо.
Ето защо Европейският съюз подкрепи набор от нови разпоредби за „слагане край на бързата мода“, включително политики, предназначени да направят дрехите по-издръжливи, по-лесни за повторна употреба, ремонтируеми и рециклируеми. Преминаването към кръгова икономика – където всички дрехи могат да се използват повторно, рециклират или са биоразградими и компостируеми – е от решаващо значение за справяне с въздействието на модата върху планетата.

Въпреки че експертите са скептични относно това дали насоките на ЕС за екодизайн ще окажат значително влияние върху бързата мода, има повече надежда за предложенията за разширена отговорност на производителя (EPR), които биха направили търговците на дребно финансово отговорни за събирането, сортирането и рециклирането на облекла. /Източник: Днес.бг