От началото на година до края на април българите, работещи зад граница, са изпратили на близките си в родината близо 400 млн. евро. За сравнение за същия период на 2018 г. сумата е била 392,5 млн. евро или със 6,9 млн. евро по-малко. Това показва справка на Investor.bg в данните за платежния баланс на Българска народна банка (БНБ). Само за април постъпленията са над 105 млн. евро, което обаче е с около 5 млн. евро по-малко, отколкото през март, когато са били 110 млн. евро. Най-малко преводи от началото на годината е имало през януари – 88 млн. евро. Средно на ден през четвъртия месец от годината българите зад граница са пращали тук по 3,5 млн. евро. Спрямо април 2018 г. гастербайтерите са изпратили на близките си с 1,8 млн. евро повече.

Сънародниците ни зад граница отново се подреждат до топ инвеститорите в страната. По данни на БНБ за периода януари-април 2019 г. преките чуждестранни инвестиции в страната са отрицателни в размер на едва 55 млн. евро., при 65,6 млн. евро година по-рано. Освен това през март минусът беше общо 254,4 млн. евро. Данните са предварителни и ще бъдат ревизирани с годишните данни на НСИ и допълнително постъпили отчети на предприятията с чуждестранно участие, като обикновено промените са в посока нагоре. За отрицателното число има две вероятни причини. Едната е, че потокът на външните капиталовложения е по-малък, отколкото изтеглените от страната чуждестранни капитали. Другата причина може да е приключването на сделката с унгарската банка OTP Bank Plc. и придобиването на 99,74% от SG Експресбанк АД (SGEB), българското дъщерно дружество на SG и другите местни дъщерни дружества. Финализирането на сделката през януари 2019 г. доведе до изплащането на близо 600 млн. евро от българското поделение на френската Societe Generale.

Към края на април тази година обаче капиталовложенията под формата на дългови инструменти са на плюс от 656,5 млн. евро. От тях 123 млн. евро са постъпили само през април. Инвестициите под формата на реинвестирана печалба и дялов капитал обаче също са на минус съответно 173 млн. и 538 млн. евро, а това е сигнал, че компаниите – майки на български клонове, са изтеглили сериозен дивидент от страната. Очаквано, най-предпочитани са инвестициите на чуждестранни лица в недвижими имоти. За периода януари-април 2019 г. в страната са инвестирани 2,2 млн. евро в недвижима собственост, колкото беше и за първото тримесечие. Година по-рано обаче в България са влезли 7,1 млн. лв. за първото тримесечие под формата на инвестиции в имоти. По страни, най-голям дял в инвестициите в недвижими имоти имат Холандия (0,5 млн. евро), Русия (0,4 млн. евро), Казахстан (0,4 млн. евро), Латвия (0,4 млн. евро) и Германия (0,4 млн. евро) Дългови инструменти (средствата, които чуждите компании дават под формата на заем на своите дъщерни дружества в България ) възлизат на 656,5 млн. евро, при 142,9 млн. евро за януари – април 2018 г. Тази статистика (за паричните потоци от емигрантите) обаче не е съвсем точна, защото парите, които идват от българите, работещи в чужбина, всъщност са доста повече от отчитаното от БНБ, тъй като тук не се включват донесените пари в брой, а освен това БНБ отчита само преводите над 2500 евро. Така или иначе данните са показателни за това какво е реалното състояние на българската икономика (основно движена от потреблението) и доколко страната ни е привлекателна дестинация за инвестиции.

Основните трансфери на българите продължават да идват от САЩ, Испания, Италия и Гърция. И именно тези средства влизат директно в обращение. Помощта, която сънародниците ни зад граница изпращат тук, отива за погасяване на битови сметки, кредити, здравеопазване, образование и различни покупки, рядко за инвестиции в бизнес. От таблиците на БНБ се вижда още, че сумите, които сънародниците ни извън България изпращат тук, вече се възстановяват до предкризисните нива от 2007 и 2008 г. Това обаче не се случва с чуждестранните капиталовложения./БЛИЦ