Сините очи на българка, пронизали сърцето на заможен циганин. Той решил, че ще има тази жена на всяка цена, та ако ще роднините му да го линчуват. Историята се разиграва в Свиленградско преди близо година.

Циганинът проучил къде живее девойката и започнал да се навърта покрай къщата на родителите й, които се оказали изключително скромни хора. Ромът се самопоканил на гости, като, разбира се, не отишъл с празни ръце. Бонбони уиски, кафета, сирена и мезета били занесени като дарове за бъдещите сватове.

Бащата на момичето споделил, че семейството няма пари за сватба. Трябвало да се прави ремонт на покрива на къщата, оградата да се постяга, имал и здравословни проблеми – предстояла му операция за премахване на перде на окото.
С една дума не му се давала дъщерята и увъртал.

Кандидат-зетят търпеливо го слушал. Когато възрастният мъж приключил, ромът му казал, че за всеки проблем си има решение. Той обещал да осигури пари за ремонт на покрива, за операцията на окото и за каквото още поиска бащата. Стиснали си ръцете в знак на сделка.

Един ден напористият мъж се появил пред дома, ухилен до ушите. Носел цветя и голяма кошница с подаръци. Девойката едва не припаднала…

Ромът не си губил времето. Директно обяснил на бащата защо е дошъл и казал, че този път няма да си тръгне, докато не получи щерката за булка. Таткото замълчал известно време, след това провлачено казал, че дъщеря му заслужава да живее като принцеса. Живот, какъвто той не можел да й подсигури, защото бил голям карък, роден под нещастна звезда – с каквото и да се захванел, не му се получавало. Майката винаги живяла в неговата сянка. Думата й не се чувала. Когато все пак казвала нещо, никой не реагирал на чутото. 

Бащата на невестата напомнил, че имат финансови проблеми, че няма как да направи сватба на щерка си, на която да покани гости. Зетят не се колебал, обещал да поеме всички разходи. Като начало метнал 10 бона на масата и се обърнал към девойката с думите: „Вземай каквото искаш за спомен от бащината си къща. Гардероб аз ще ти направя, дрехи ще ти накупя от Пловдив“.

Казват, че тя с радост приела предложението да бъде циганска снаха, защото по този начин се измъквала от мизерията. Семейството й нямало достатъчно пари, вечно живели в икономия и заеми. Баща й обичал да навдига чашата и голяма част от заплатата му отивала за алкохол и цигари. Майката работела, не пиела и не пушела, но парите, тъй или иначе, не достигали.

Караниците в дома били ежедневие. Момичето ходело на училище с дрехи, подарени му от негови роднини или близки на семейството. Едва дочакала да изкласи, за да почне работа, но се оказало, че намирането на такава в провинцията не било лесно. Почнала в свиленградско кафене, после се преместила в друго заведение, след това в трето. Не се задържала много на едно място, защото сервитьорската работа не била лесна.
Тичало се с часове, клиентите били капризни и твърде често неблагодарни.

Докато келнерствала, се запознала със своя ангел спасител. Той бил доста щедър и я засипвал с бакшиши. Не правел скромни поръчки, а обичал масата му да е отрупана с всевъзможни неща, за да се види благосъстоянието му.

Когато ромът й подметнал, че ще я иска за жена, тя не повярвала. Мислела, че се шегува, че само минава покрай родния й град и вероятно някъде има голямо семейство и жена, която го чака. Разменили си телефоните и той почнал да й пуска снимки с цветя и пеперуди. Така припламнала любовта...

След два месеца ремонтът на покрива бил направен, а българката официално пристанала на циганина. Двамата разписали в гражданското и били много щастливи. Сватбата била повече от приказна – два цигански оркестъра, певци, зурни и тъпани.

Говори се, че този случай не бил единичен. Все по-често се случвало българка да се омъжва за заможен ром, за да си гарантира по-добър социален статус. Освен това при циганите разводите ставали по-трудно, защото младоженците се водели по акъла на родителите си. Дори и да кръшкали, предпочитали да се крият и да не развалят семействата си. 
Източник: Уикенд