Възкресение Христово e най-големият християнски празник, наричан празник на всички празници. Увлечени в неговото организиране, често забравяме за възможните рискове за здравето, които крият богатите трапези.

Преяждането е един от тези рискове и може да доведе до неприятни последс­твия.

Изявата е със стомаш­но-чре­в­ни разстройства – гадене, повръ­щане, диарични изхо­ж­­­да­ния, световъртеж, дехидра­тация, алергични прояви: обриви, отоци, зачервяване на кожата, сърбеж.

"За да се избегне преяждането, е добре да се консумират разнообразни свежи салати, които да заменят тежките туршии и зимни салати, тежките гарнитури. Освен това, пролетните салати и зеленчуци съдържат необходими вещества и витамини, които са били дефи­цитни за организма през зимата. Но и с тях не бива да се прекалява, защото могат да съдържат нитрати", коментира доц. Людмила Нейкова, началник на Катедра „Токсикология” на Военномедицинска академия (ВМА)

По думите ѝ, сами по себе си нитратите не са токсични.

Риск за здравето представляват образуващите се при метаболизма им нитри­ти и нитрозамини.

"Нитритите се свързват с хемоглобина в кръвта и се образува съединение (метхемоглобин), което възпрепятства преноса на кислорода до органите и тъканите. Развива се състояние известно като метхемо­гло­бин­емия", посочва тя.

Нитра­тите са най-опасни, когато са превърнати в нитрити преди постъпването им в организма. Условия за това са неправилно съхранение на хранител­ните продук­ти, при готвене – най-вече при пържене. При намалена киселинност на стомашния сок нитритите могат да се превърнат в нитрозамини, които имат канцерогенно дейст­вие. При постъпването на големи количества нит­ра­ти в организма, след няколко часа (от 4 до 6), се появяват симптоми като гадене, задух, диария, цианоза (посиня­ва­не) на кожата и видимите лигавици, пояснява още специалистът.                             Описват се още сла­­­бост, замайване, главоболие, сърце­би­ене, понякога припадъци. Може да се изявят алергични състояния, нарушена функция на щитовидната жлеза, на нервната система и други.

При избора на салата е добре да се подбират тези, които са свежи, без пожълтели и изгнили листа. Размерът също е от значение – колкото по-голяма е салата, толкова повече химия е влагана в нея. Листните зеленчуци трябва да се измиват с течаща вода, лист по лист. Най-богати на нитрати са марули, пресен чесън, зелен лук, спанак, червено цвекло и други. Те могат да бъдат опасни за здравето на хората, ако се консумират в големи количества., категорична е доц. Нейкова.                                       

Яйцата са незаменим източник на витамини, микро­еле­менти, ензими и висококачествени белтъчини. В тях се на­мират редица важни за организма елементи, като калий, натрий, цинк, селен, йод. Витамин D и фосфорът допринася за здравината на костите и зъбите. Лутеинът е особено ценен за зрението. Калцият и лецитинът предотв­ратяват преждевременното стареене на клетките. Яйчният жълтък е богат на холин – фактор, укрепващ паметта. Яйчният белтък е богат на протеини. Но с бояди­са­ни­те яйца не трябва да се прека­ля­ва. Различните оцве­тители, кристали, лепила и други помощни средства, използвани за направа на шарените яйца, съдържат химични добавки, които могат да причинят алергични реакции или хранителни неразположения, пояснява токсикологът.

"Неправилно сварените яйца могат да доведат до сери­озно инфек­ци­озно заболя­ване, каквото е салмонелозата. Болес­т­та при човек започва внезапно с висока темпе­ратура, гадене, повръща­не, остра коремна болка, главоболие, стомашно-чревно разст­ройс­тво – водниста и зловонна диария, обезводняване на орга­низ­ма (дехид­ра­та­ция)", отбелязва още доц. Нейкова.

"Особено рисково е пригот­вянето на сурови яйчни кремове и домашна майо­неза, при които яйцата не се подлагат на термична обра­бот­ка. Плодове и зеленчуци, които употребяваме основно в свеж вид могат да послужат също като фактор за предаване на салмонелната инфекция (зелени салати, краставици)", казва още доцент Нейкова.

От значение и какво количество яйца се консумират. Не бива да се изяждат повече от 2 яйца наведнъж и най-много 3-4 на ден. В противен случай жълтъкът може да провокира жлъчни спазми, а белтъкът – алер­гични реак­ции.

За Великден е традиция да се приготвя агнешко месо. То също е полезно, богато е на цинк. Съдържа голям процент белтъчини, желязо, магнезий, фосфор, витамини от група В – главно В2, В3 и В12. Бавно печено, агнешкото се освобождава от мазнините и е по-здравословно. Най-здравос­ловно е то да не се яде горещо, а с температура около 30ºС, да се отдели от него лойта, която е с много холес­те­рол, казва токсикологът.

Традиционен елемент на великденската трапеза са и козунаци­те.

"Те съдържат много захари, химически добавки и кало­рии, и задължително трябва да се консумират с мярка. Съчетаването им с натурално кисело мляко е за предпочитане, защото в стомаха се внасят пробиотици, нужни за доброто храносмилане", препоръчва доцент Нейкова.

"Друг чест риск е, когато човек строго е спазвал Великия пост. Ако из­веднъж се прекали с храна и употребата на алко­хол, може лесно да се стигне до клиниките по токсико­ло­гия, гастроентерология, дори и до хирур­­гич­ните такива"./Източник: Vesti.bg