Фолклорната певица Росица Пейчева, която преди броени дни обяви в публичното пространство, че очаква трета рожба, макар и в напредвала възраст, днес изля своята душа по повод късната си бременност.

Певицата разказа в емоционален пост какви са причините, за да направи тази своеобразна изповед пред всички свои последователи. Разказа драматична история от своя живот с първия си съпруг и жестокостите, на които е била подложена по време на първата си бременност. Публикуваме написаното от нея, без редакторска намеса, като й пожелаваме лека бременност, здраве и щастливо посрещане на новия живот в семейството й!

“Здравейте, приятели, а и не само такива!
Пиша този пост по няколко причини.
На първо място да изчистя душата си, както ме е учила покойната ми баба(баба Дафина,майка на татко Митко, родила почти едноврменно с майка си,т.е.прабаба ми, явно съм нейна достойна наследничка????????????????????????)да не задържам нищо в себе си,да изхвърлям отровата,за да ми е чиста душичката и да продължа напред!
На второ място пиша като майка и жена, убедена, че има много като мен, които търпят в името на “Своето си нещо”…
Тези с “добрите изкази и мнения”, за мен са такива, които нямат вяра и упование, независимо в кой Бог, Религия или Сила!
Естествено, че очаквах негативни и несправедливи коментари, след като споделих, че очаквам рожба, нито ми е за първи път, няма и да е за последен!
Но за мен е РАЗЛИЧНА тази бременност от предишните две.
Някои мои приближени знаят, други не, първият шамар в живота ми, не бе нито от мама, нито от татко, а от бащата на децата ми и то точно в 5-тия месец на първата ми бременност…????
(Ще кажат някои, ами заслужила си го е…????)
След вечеря измих чиниите, седнах, защото натрупвах албумин в краката, но не бях забърсала масата, това беше “повода”, за това беше “заслуженото”…

Излишно е да казвам, израстнала в прекрасно семейство, без насилие и подобни ситуации, каква рана зейна в душата ми…
С невинно създание на сърце, в корема ми, къде да отида?
Да се оплача? На кого? На родителите ми, които не бяха “ок”с брака ми.
Че бях поредната трета съпруга???
Ами, скъпа Роси, ти си го избра моето момиче, чукай си главата сега и е така!
Вярвам, че този ми избор костваше много, Господ ми даде изпитания, именно,заради него…
Поддадох се на младостта, на една 19 годишна наивница и съжалителна към предлагащата й се тогава любов,че е изстрадал от предишните бракове,това е!

Досещате се, този “шамар”продължи да се случва 22 години и не само “той”…
Нито аз, нито рожбичките ми гъкнаха някъде, защото, за голямо съжаление имаше и за тях…
Един “приятел”умник, ми зададе въпрос, преди доста години, защо не го остави?
Защото явно ТИ не разбираш майчиното сърце и същност!
Защото не разбираш явно какво значи болката от въпроса на едно невръстно дете: ”Мамо, къде е тати?”
Там, където живеехме, комшиите чуваха, досещаха се, знаеха, но никой не се намеси и с право вероятно…
Мълчах! Мълчах! Търпях и търпях! Банята беше моето уединение! За мен тогава нямаше други алтернативи. Не съществуваха-друг живот, друга кариера,камо ли мъж?!

Спасението ми беше Академията и обучението ми, глътката въздух, който вдишвах, поемайки с автобуса към Пловдив.
Работеща на 4 работи (Учител в гимназията, в книжарницата ни тогава магазинерка, вечерно време в читалището, занимавайки се с децата, които пееха и към оркестъра, в който пеех по онова време)+студентка, готвеща се за изпити, майка, съпруга и домакиня. Явно съм била много силна, и да работя, и да уча, и да се грижа за дом, семейство, дечицата ми, моето спасение…
Ще ме попитате, дали съжалявам?
И да, и не!
Да…,че ми домъчнява за мен самата, какво съм преживяла…
Не…че децата ми, все пак имаха двама родители!

8 години след даден съдебен развод, продължих да живея с бащата на децата ми, и настъпилия момент на осъзнаване(не само за мен, а и подкрепата от децата ми, и на тях им беше “писнало”вече, но доста по-големи на години )не искам да продължа така(с добрата дума първоначално от моите родители”с хубавко”), няколко години(къде имаше извинения, къде, че ще последва промяна и аз ми давах шанс)и последвалата трагедия. Жесток егоизъм, и както каза мой колега-от голям енгенлък…

Любовта не се задържа така!
Живееща в голям страх от самото начало и детските години на децата ми,заплашвайки ни още тогава,манипулирайки ни,че ще се хвърли с колата,или друга кончина ще направи на живота си,за да сме под неговото”Каквото кажа АЗ”!
Тези,които твърдят,че животът ми е бил прекрасен-ХАЛАЛ ДА ИМ Е!
Даже на квадрат им го давам и пожелавам!

Изневери ли?Естествено,че ги имаше…Зная отдавна и за тях,и за жените,и какво от това? Имали са възможността, хубаво им е било, ок! Но, ако трябваше да “връщам”това му отношение,мъжете нямаше да са малко…

Не искам да се изкарвам ангелче, не..
И аз съм си с особения характер, недостатъци и негативи!
Няма БЕЗГРЕШЕН!Но съм правила всичко по силите си,като възпитание,което са ми наложили,че семейството е най-важно и всичко случващо се,да е до вратата!
Господ Бог, най-Всемогъщия и най-Великия (както ни учи и баба Ванга,една мъдра Българка)ми даде втори шанс-10 години с истински мъж по душа,сърце и природа,обичайки ме, обгрижвайки ме, подкрепяйки ме и настъпилата ми бременност с трета рожба, за което БЛАГОДАРЯ всеки Божи ден!????????????
Или може би, трябваше да го махна, ”да го убия”, докато беше още мъничка сишчица, за да угодя на този, или онзи, на колко години съм?
Като в “Железния светилник”на Димитър Талев,силната Суптана,убила дъщеря си,за да не роди,прекъснала бременността й с билки,убила рожбата си в името на “хората”

Неее… не го направих и се чувствам истинска!
За толкова големи Легенди се плюе, прославили България (та аз съм прашинка сред тях)…
Не се замислят мнозина, колко е Голяма Силата на Изречената дума!!!
Хвърляйки я,  като бумеранг, като лъч отразил се в огледало се връща при тях!
Нека не забравяме, мили приятели, ние сме гости на този свят и Съдникът е само един!????????????
Простила съм и ще продължавам да го правя, за да не ми е сърцето блато, а чисто изворче!!!????????????
Още веднъж ще повторя – БЛАГОДАРЯ ЗА ДОБРИТЕ, ЗА ТОПЛИТЕ ХОРА, които ги ИМА!❤️❤️❤️
Вярвам,вярвам,макар и бавно, че всеки си е със своята съдба, болка, радост, но все пак е ЧОВЕК!

Благодаря за вдъхнатия ми кураж от мнозина приятели, да разкрия и изчистя душата си, не само, заради мен, а и заради други жени в моето положение, заради силното майчино чувство към неродената ми рожба…
И да не бях споделила това щастие с вас и бременноста ми преди няколко дни… като се роди, живот, здраве и късмет, отново ще има помия…
Такива сме, за голямо съжаление!
(Тук изразявам и отвращението си, от написаните коментари за колежката ми Камелия, която е толкова добра душа, миналата година по Великден, споделила радостта си за детенцето, което си гледат с Цветин)…

Иска се смелост и гъ….ка!!!
Кой да знае тогава, че ще мина по нейния път…
Толкова се скъси живота ни, бе, мили хора, толкова много болести, проклетия и смърт по света, а толкова са малко истинските радости и щастие, и ние още повече слагаме чернилка и жупел…
Нека всеки направи своя избор за житейски път!
Не съдете, да не бъдете съдене!

Ако днес пожарът е в моя двор, утре може да е във вашия, или още по-болезненото – в двора на децата ви, внуци, правници…
НЕКА Е СВЕТЛИНА! НЕКА Е ЛЮБОВ! НЕКА СА САМО ХУБАВИ ПОМИСЛИ ЗА ВСИЧКИ, И ЗА БАШ ДУШМАНИТЕ, както си казваме родопчани!
Вярвайте, имайте страхопочитание от Бога и бумеранга на отрицателно изречените слова!
Обичайки ме или не, аз съм простила и обичам ВСИЧКИ, колкото и да Ви се струва налудничаво, щом ГОСПОД БОГ си е с мен, с близките ми, друго не искам!
Отново виртуални прегръдки, хайде усмихнете се, денят, животът е ПРЕКРАСЕН, приятели!❤️”/Източник:Lupa.bg