За да наваксат с печалбата и да компенсират загубите от локдауна в епидемията, ресторантите надуха цените до небето, като в някои заведения, цифрите са направо скандални, оплакват се клиентите. Повечето заведения са сменили изцяло менютата си, за да актуализират цифрите, както и да сложат някое по-засукано име на стари ястия. В момента обядът или вечерята навън вече струват около 20 % повече, отколкото преди епидемията.    

Управителите на ресторанти масово са вдигнали цените на най-масово поръчваното - салатите. Докато преди година, традиционната шопска салата вървеше по 6-7 лева в средната класа заведения, сега цената се върти  около 9-10 лева. Народният микс от домати, краставици и лук обаче си остава сред най-евтините. Близо до тази цифра е и „Гръцката салата”. Цените на останалите обаче, като „Цезар”, „Овчарска”, „Капрезе” не падат под 12-13 лева. Дори предястията само с една печена чушка, парче сирене и домат, също гонят въпросната сума. Патладжанът също излиза „златен”.

Повечето зеленчукови блюда с добавка риба или козе сирене пък, особено актуални напоследък, няма да намерите под 14 лева, даже и в не особено скъпите ресторанти.  И тук идва уловката, защото ако поискате предястие със сьомга или скариди, сред марулите, руколата и краставиците скъпата съставка ще е само в символично количество. „Колкото пъти сме поръчали салата със скариди, риба или козе сирене, получаваме марули и 2-3 миниатюрни парченца от деликатеса. За това ли да плащаме? Много брутално се гаврят с клиентите”, оплакват се недоволни и подлъгани посетители.

В същото време, чиниите се тъпчат с максимално с най-евтините зеленчуци, само и само да достигнат обещания в менюто грамаж, който бездруго не е особено щедър.

Със скока на цените на салатите, кръчмарите си решават проблема да се отърват от клиенти, които имат навика да висят с часове на едно предястие и чаша евтин алкохол, защото зеленчуковите миксове вече изравниха цените с месните разядки.

Сред студените блюда, също няма да си намерите нищо на прилична цена в повечето заведения. Между 13 и 18 лева се движат порциите, които най-често са с грамаж 150-200 г.

Чиния с Прошуто крудо и рукола например, струва около 13-14 лева, плато от кашкавали - 19-20, а така харесвания от българския клиент телешки език в масло вече гони 15 лева. Ако пък решите да поръчате плато с родни колбаси, трябва да си приготвите поне 25 лева.  

Тук там пастата е на сравнително прилични цени, но грамажът определено е намален. Най-евтините спагети или талиателе струват около 10-ина-11 лева. Толкова върви паста  „Болонезе”, която е най-близо до българския вкус. Тортелини със спанак пък се предлагат средно срещу 13 лева, Талиателе със салсича - 13, равиоли в различен вариант около 14-15 лева.

Цените на основните ястия с месо са скочили брутално нагоре. Ако си поръчате порция вратна пържола с картофи или ребърца вече няма да ви стигнат 10-11  лева, а ще трябва да се бръкнете поне с 14-16, ядосват се посетителите на заведенията.

Дори скарата и наденичките вече не държат старите цени-порция с гарнитура се предлага за около 11-12 лева.

Пиците, макар и уж масова храна, постоянно се оскъпяват, вероятно заради масовата им консумация и безбройните поръчки по домовете. Средната и голяма пица в повечето заведения не излиза под 15 лева, а за под 10 може да хапнете само постната „Маргарита”. Семейните пици пък, заради по-голямото количество продукти, са толкова скъпи, че бройката не пада под 30 лева, ядосват се клиентите. Търговците не си поплюват и нонстоп умножават цифрите, защото вкусотията е любима на мнозина и поръчките валят всеки ден.  

Кръчмарите ни пробутват и друг трик - този с  ястията със сложни имена, които заведенията с огромен хъс са наслагали по менютата. По този начин очакват да звучат като много специални и да провокират клиента да опита. 

Тортелони, дип от патладжани, тартар от телешко, картофени ньоки, карпачо и какви ли не „канапета” са само част от сложните и неразгадаеми предложения, които имат нужда от преводач.

Така актуалните хумус и гуакамоле, които са особено любими на веганите, също вече си имат нова цена. Малка порция от тях вече не падат под 8-10 лева, дори количеството да е 150 гр., плюс няколко чипсчета за загребване на кашата.

„Кръчмарите прекаляват със сложните и засукани имена, за да смятаме, че поръчваме нещо изключително, едва ли не френска кухня  В крайна сметка, накрая клиентът получава нещо съвсем обикновено и познато, украсено с някоя чушка или лист мента и босилек и това е всичко. Засуканите имена провокират снобите, които много държат да опитат нещо, които другите не са пробвали и после да разказват какво са си поръчали.”, разкриват хитроумния капан кръчмарите.

Цените на десертите също са скочили до небето - най-обикновен крем-карамел вече струва около 6-7 лева, брюлето е над 8, бисквитената селска торта не пада под 7, шоколадовото суфле пък е над 10-тачка на някои места. Сладоледите и мелбите също са поскъпнали - повечето микс ледени изкушения струват от 8 до 12 лева, в зависимост от добавките. Плодовите сладкиши също не излизат евтино и не падат под 6-7 лева.

Дори да поръчате парче кекс, пак ще трябва да платите поне 5 лева.

Цените на алкохола неизменно са по-високи. 50 гр. ракия почти навсякъде вече върви по 4 лева, докато преди по-евтините се предлагаха за 2, 50. Много от заведенията въобще избягват да предлагат в менютата си обикновени ракии и в листа масово присъстват Бургас-63, дюлеви и кайсиеви реколти, „Сливенска перла”.

Цифрите на вината, както обикновено продължават да пълзят нагоре, като чаша вино почти никъде не може да се поръча за под 5 лева. Изводът е ясен - проучете менюто в ресторанта, преди да седнете. За цените може да се ориентирате, като сравните колко струват добре познати за вас ястия, които сте консумирали и преди.