Броят на руските туристи в Турция е нараснал до близо 70 процента, а в Чехия делът на руските туристи достигна нивото отпреди кризата. При това летуване в чужбина могат да си позволят твърде малко хора. Желанието за почивка на Крим е по-скоро мечта, отколкото реална възможност, пише Иван Преображенский, "Дойче веле", предава Днес.бг.

През 2017 година руснаците се завърнаха в първата десятка на най-щедрите туристи. По експертни оценки те се похарчили в чужбина над 31 млрд. долара, изпреварвайки по този показател южнокорейците и италианците. В чужбина се надяват, че през 2018 година руският туризъм ще се засили още повече. Това прогнозира например уважаваната консултантска организация ПрайсуотърхаусКупърс. Какви са преимуществата на руския турист пред неговия китайски или европейски събрат? И защо в чужбина толкова много обичат руските туристи?

Руските туристи са щедри и спокойни

Руснаците са спокойни по нрав и не бързат за никъде. В Прага, например, средностатистическият чужд турист се задържа по 2,5 денонощия, а руснакът остава там цели 4,5 дни. По броя на нощувките руснаците бият всички конкуренти и във Финландия. Чуждестранните хотелиери обичат руснаците, заради тяхната готовност да харчат пари и заради дългите им престои в хотел.

Политиката си е политика, но като туристи руснаците са добре дошли в Европа. Официалните статистики обаче показват, че не бива да се разчита на сериозен ръст на руските туристи в чужбина - не защото повечето руснаци нямат задгранични паспорти, а защото страдат от безпаричие. Около 20% от руснаците заявяват, че липсата на средства е главната причина да не пътуват в чужбина.

Близо 80% от жителите на Руската Федерация заявяват, че през лятото ще си останат у дома или ще летуват на вилата си. Едва 4% от анкетираните признават, че искат да заминат в отпуск извън пределите на бившия Съветски съюз. В бившите съюзни републики този процент е още по-нисък (3 на сто).

9% от анкетираните руснаци заявяват, че ще почиват в Крим. Това навярно трябва да се приема по-скоро като абстрактно желание. Две трети от тези 9% едва ли ще заминат за Крим. Полуостровът изобщо не е в състояние да поеме 13 млн. туристи, нито дори 10 милиона. През 2017 година там са почивали малко повече от 5 милиона руснаци. Възможно е обаче в тази цифра да са включени и командированите руснаци. Ситуацията не се промени и с откриването на Керченския мост.

Наистина ще пътуват за Крим?

Така че за мнозина отпуската в Крим е въпрос на престиж, ако не и на идеология. Как стоят обаче нещата с онези, които искат да пътуват зад граница? Колко и какви са тези руснаци? Предполага се, че става дума за малко повече от 7% - една част от тях навярно са заявили, че ще се запътят към Крим, за да отговорят „правилно“ на зададения от социолозите въпрос, но всъщност ще предпочатат да почиват в Турция например.

А тези, които ще тръгнат за Европа, не са от известните милиардери, чиито брой в Русия нарасна от 2014 година насам. Това са предимно местни величия и държавни служители от средния ешелон, понатрупали корупционни пари.

Има и трета група – към нея спадат онези жители на големите градове, които са свикнали да пътуват зад граница, за да поемат "глътка свобода". Тези хора се радват, че все още могат да си позволят да побродят из Париж, Рим или Прага. Техният брой обаче също намаля покрай всеобщото снижаване на доходите през последните години.

С други думи, отпуската в чужбина престана да бъде общодостъпна, както изглеждаше в началото на 2010-те години. Сега, както и по времето на късния Съветски съюз, пътуването в чужбина все повече става въпрос на социален статус – дори и пътуването до Турция.

Само дето всичко се решава не от някой съветски чиновник, а от достъпа до корупционни пари. В днешна Русия вече го има същото разделение, което характеризираше и СССР - в чужбина пътува номенклатурата,  обслужващата я интелигенция, както и някои "бизнесмени".