НДК - железобетонното чудовище на пъпа на София от времето на комунизма - е под заплаха.   Културното чудо на соца, построено навремето за пищните конгреси на БКП и наложено като емблема на столицата ни още през 80-те години на миналия век, може би изживява последните си дни.Архитекти и граждански организации са се сдружили и вече са готови да сондират общественото мнение по въпроса, научи „Всеки ден". За да получат подкрепа, младите проектанти пускат подписка за събарянето на НДК. Имат и конкретни предложения за пълна замяна на тоталитарната и на вид сграда според тях.Остарелият гигант в сърцето на столицата е трън в окото най-вече на архитекти авангардисти. Те настояват т.нар. дворец да бъде разрушен. А на негово място специалистите предлагат да бъде издигната нова, ултрамодерна сграда. Която да се вписва хармонично и в чисто новата околна среда. Вече са факт плановете на Столичната община и за около две години ще е факт пълната промяна на пространство около НДК. Според архитектите - противници на сегашната сграда - тя ще е като цирей насред обновения парк.Професионалистите сочат, че Дворецът на културата е грозно недоразумение, като освен всичко е и полуразрушен и нефункционален.Тази сграда изобщо не може да символизира културата и изкуството, защото самата тя е нелепа и е вече демоде, отсякоха от архитектурно ателие "555" - инициатор на атаката срещу НДК в сегашния му вид. Инженери и архитекти са единодушни, че на фона на обновената градина и цялото пространство около НДК сградата ще е истинска кръпка. Архитектите са категорични, че постройката няма да се облагороди с времето, нито ще добие историческа стойност. Това е един типов, макар и претенциозен градеж, отсякоха строителите. Те категорично отхвърлят варианта да се прави реконструкция на сградата, защото това ще глътне време и най-вече огромни пари.НДК е издигнат през 70-те години на миналия век, като отваря врати преди 32 години. Тогава Софийският градски комитет на БКП и Столичният народен съвет решават да издигнат модерна сграда и подземно пространство. Първоначалната идея била теренът да се използва за опера. След разгорещени дискусии със специалисти и от чужбина идва решението за строежа на многофункционален културен център. Проектант на архитектурната сензация е ателието на арх. Александър Баров и конструктора инж. Богдан Атанасов, заедно с главния архитект на София тогава Владимир Роменски.Строежът започва в края на 1977 г., като Дворецът е вдигнат за около 3 години. Откриват го официално за 1300-годишнината на българската държава на 31 март 1981 година. Окончателно сградата чудо е завършена през 1985 г. Още с отварянето му конгресите на БКП се местят веднага в новия НДК, който тогава носи името Народен дворец на културата, сменено след 1989 г. с „национален". В грандиозния строеж се включват хиляди, включително строители от Кипър и Виетнам.Строежът глътва 270 млн. лв. тогавашни пари. Строителството на НДК поглъща и 335 000 куб. метра бетон, поддържан от 10 000 тона метални конструкции - колкото има и в Айфеловата кула в Париж. НДК добавя към названието си и името на Людмила Живкова след смъртта й през 1982 г., но след 1990 г. то е махнато от новата власт. Но името на дъщерята на Тодор Живков се свързва с двореца и още преди смъртта й. Още щом сградата видимо се оформя, столичани я нарекоха „тюрбанът на Людмила" заради странните шапки на тогавашната първа дама.Запазен знак на двореца става жар птица. Символът на сградата стои над централния вход - стилизирано слънце, подобно на картините по таваните на старите български къщи. Житните му класове са с дължина 2,60 и 1,80 метра.Вградената в двореца сянка убила Людмила ЖивковаИма твърдение, че една от причините за смъртта на Людмила Живкова е вграждането на сянката й в статуята на централния вход на НДК. По стара българска традиция вграждането на сянката винаги води до поболяване на жената, чийто образ е използван за градежа или за каменния образ, както е в НДК. Поверието гласи, че така градежът става по-здрав и красив, но пък живият човек вече не може да разчита на здраве и сила. Именно това се случило и с Людмила Живкова, след като лицето й било пресъздадено върху скулптурата, която посреща посетителите на софийския дворец. Малко след като той е официално открит през 1981 г. Живкова, по чиято идея той е построен, умира.Шестоъгълният петохуйник плаши софиянциНа няколко метра пред НДК се мъдри още едно архитектурно чудо - монументът „1300 години България", кръстен от софиянци „Шестоъгълният петохуйник". Мнозина са на мнение, че паметникът, който трябва да показва величието на България, е грандомански и ненужен. От него започнаха да падат огромни каменни плочи и той стана опасен. Заградиха го с ламарини, по които рисуваха графити. Мястото обаче стане и свърталище на наркомани, пияници и бездомници. Автор на монумента е Валентин Старчев. Миналата година, за да предотврати инциденти, Столична община реши да свали около 1000 тона желязо от опасната конструкция. Старчев пък се надява, че общината ще му възложи да проектира новото оформление на паметника, след като бъдат премахнати опасните части от него. Засега обаче развитие по казуса няма, тъй като няма консенсус по въпроса дали паметникът трябва да остане или да бъде бутнат./Vsekiden.com