На Празника на черешата в Кюстендил хиляди туристи се стичат, за да опитат прочутите местни плодове. Наред с празничната атмосфера все по-голям интерес предизвиква и една нова практика – всеки желаещ може сам да си набере череши директно от овощните градини срещу символично заплащане. Идеята се ражда заради недостига на работна ръка, а за мнозина се превръща в истинско преживяване.

В черешова градина в кюстендилското село Пиперков чифлик посетителите не само могат да си наберат плодове, но и да научат как правилно се берат череши. Производителите съветват плодът да се откъсва заедно с дръжката, за да остане свеж по-дълго. Ако се откъсне без нея, черешата бързо омеква и трябва да бъде консумирана почти веднага.

Сред посетителите са семейства, които идват специално от София. Те признават, че високите цени на пазара и желанието да покажат на децата откъде идва храната са ги довели в градината. „Черешите в София са много скъпи, а тук съчетаваме разходка сред природата и приятно преживяване с внучката“, сподели Татяна Панова.

Оказва се обаче, че брането далеч не е толкова лесно, колкото изглежда. След няколко часа сред дръвчетата ентусиазмът остава, но всички признават, че трудът на овощарите е тежък. „Много е трудно да се поддържа такъв масив. Изкупуват черешите на безценица, а после ги продават по 10 лева за килограм“, каза Панова.

Нейната внучка Мария също призна, че късането на плодовете никак не е лесно. „Интересно е, но е трудно. Постоянно падат“, разказа момичето.

Според Панко Панов преживяването си заслужава не само заради плодовете, но и заради възможността човек сам да положи труд. „Мислехме, че лесно ще напълним три касетки, а едва успяхме с две. Ако искаш да ядеш честно, трябва да работиш“, каза той.

Идеята да отвори градината си за посетители идва на проф. Димитър Домозетов, след като пролетните студове за поредна година унищожават голяма част от реколтата. Вместо плодовете да останат необрани, той решава да покани хората сами да ги откъснат. „Нека има доволни хора. Детето, което днес бере череши, ще запомни това преживяване. За мен това е по-важно“, каза производителят.

Цените в градината са символични, а понякога стопанинът дори не взема пари. По думите му така плодовете се оползотворяват, вместо да останат за птиците. „Удоволствието е сам да откъснеш плода от дървото. Това остава в сърцето завинаги. Радвам се най-много, когато хората водят и децата си“, допълни професорът.

Според него държавата трябва да промени начина, по който подпомага земеделските производители. „Крайно време е да се субсидира произведената продукция, а не декарите. Колкото си произвел – толкова подкрепа. Така ще има стимул за реално производство“, смята проф. Домозетов.