Следващите няколко леденостудени дни няма да са единствените през тази зима. Чака ни доста неприятно време до идването на пролетта, която ще закъснее по предварителна прогноза и ще бъде влажна и студена, пише 168 часа.

През януари и февруари ще бъде по-мразовито не само в сравнение с миналата година, но и спрямо последните 30. Скиорите ще са доволни, но останалите, които са нетърпеливи да чуят за затопляне, ще бъдат разочаровани. Въпреки тенденцията към влажни сезони в следващите години този месец не се очакват повече валежи от нормалните през януари. В равнините те ще са около 90 литра на квадратен метър, а в планините - до 130, казват метеоролозите.

През най-студения месец от годината ще има и топли дни с температури до 14 градуса на някои места. Между минус 5 и плюс 1° ще е средномесечната температура в Северна България и високите полета.

По Черноморието, в Горнотракийската низина и долината на р. Струма ще е средно от -1 до +4 градуса. В планинските райони - между -10 и -2 градуса.

В София абсолютните температурни рекорди са били на 6 януари 1938 г. и на 7 януари 1927 г. - съответно -20,4 и -22,9 градуса. След жестокия студ и заснежаване от 7 до 10 януари валежи се очакват около 15.01. В северните части на страната ще се образува сериозна снежна покривка.

От 15 до 19 януари пак ще е много студено с температури до -23 градуса. Студът ще ни отпусне в края на януари, но в последните му дни отново ще ни засипе сняг.

През първите десет дни от февруари ще има разкъсана облачност, често значителна. Преваляванията ще бъдат предимно от дъжд, в по-високите места - примесен със сняг. Ще има 4-5 дни с гъсти мъгли.

През второто десетдневие на февруари се очаква застудяване. Температурите около 16 февруари ще паднат рязко с 9-10 градуса. Застудяването обаче ще бъде за кратко, след което се очаква времето да се стабилизира с нормалните за месец февруари температурни стойности.

В последните десет дни февруари ще е хубав.

Студената зима през 2017 г. няма да е изключение. Очертава се преобладаваща тенденция към съществено застудяване през зимните сезони в следващите няколко години и засилена вулканична активност на Земята, коментира доц. Борис Комитов от Института по астрономия на БАН и ръководител на Центъра за слънчев и слънчево-земен мониторинг в Стара Загора. А нечетните векове като настоящия ХХI се характеризират с подобни миниледникови епохи.

Според него намалението на температурите до 2021 г. ще бъде доста забележимо не само в сравнение с последните 3-4 години, които бяха доста меки, но и спрямо представите ни за зимните температури след 1989 г. Но тази зима ще е само преход към още по-студени през следващите години.

“Не очаквам отрицателни температурни рекорди в следващите два месеца, но е много вероятно средните температури да са под обичайните за последните 30 години. Не вярвам обаче конкретно през тази зима градусите да паднат под -30. Сутрешни температурни рекорди обаче сигурно ще има през следващите зимни сезони до 2021 г. Тогава не бива да изключваме отрицателни температурни рекорди до -35 и дори -40. Това се отнася за сутрешни температури най-вече в западните котловинни полета и Северна България (напр. Кнежа, Севлиево и др.)”, заяви доц. Комитов.

Най-студено ще е на обичайните места – в Северозападна България и западните котловинни полета. Най-топло - в Петрич, Сандански, Ивайловград.

“Контрастът между Източна и Западна България през зимата ще се усилва -в Източна ще стане значително по-студено заради по-честото проникване на студени въздушни маси от североизток”, допълни астрономът.

Причината за тази нова миниледена епоха е дългосрочният ход на слънчевата активност. Активните процеси на Слънцето са в период на стихване след 2014 г., когато беше максимумът на определящия времето на Земята 11-годишен слънчев цикъл. Той е 24-ти поред в т.нар. Цюрихски ред.

От 2 г. намалява броят на т.нар. слънчеви активни центрове, които са зони с повишен интензитет на слънчевото магнитно поле. Заедно с това намаляват броят и площта на слънчевите петна и на т.нар. факелни полета. Това са зони с относително по-висока яркост на слънчевата повърхност.