Икономическа графика от 1875 г. отново разпали дебата дали дългосрочните пазарни цикли наистина могат да предвиждат бъдещето. Графиката, известна като “Цикълът на Самюел Бенер”, е създадена преди близо 150 години от свиневъд от щата Охайо, който се вманиачава по финансовите закономерности, след като губи състоянието си по време на Голямата депресия през 1873 г.

Според неговия модел през 2026 г. ще станем свидетели на голям пазарен връх, последван от финансова криза.  

Идеята, че фермер от XIX век е предвидил съвременни рецесии, може да звучи невероятно, но цикълът на Бенер държи изненадващ рекорд.

Поддръжниците му посочват, че той съвпада с няколко ключови спадове, сред които крахът от 1929 г., спукването на дот-ком балона около 2000 г., сривът на жилищния пазар през 2007 г. и рязкото, макар и кратко, понижение на пазарите по време на пандемията през 2020 г.

В някои случаи прогнозите са с разминаване от година или две, но въпреки това те са забележително близки, като се има предвид епохата, в която е създадена графиката. 

Моделът описва икономиката като своеобразна „дишаща машина“, която се разширява през дълги периоди на растеж, достига своя връх и след това се свива рязко по време на криза. Според Бенер тези движения се повтарят в дълъг, ритмичен цикъл.

Ранният етап се характеризира с иновации, нарастваща производителност и широко чувство на оптимизъм; инвеститорите натрупват активи, докато пазарите се изкачват устойчиво.

В даден момент оценките се откъсват от фундаментите, инфлацията става трудна за контролиране и дългът нараства - класически признаци на икономически връх. Последната фаза е сривът: пазарите отстъпват, компании фалират, а финансовата система се „нулира“, преди да започне нов цикъл на растеж. 

Бенер очертава какво според него инвеститорите трябва да правят във всеки етап. В началото на експанзията човек трябва максимално да се възползва от пазара. Когато цикълът се приближи към върха, се препоръчва продажба.

В кризисната фаза най-безопасно за всеки инвеститор е да страни от фондовите пазари. Според графиката 2026 г. попада във втората категория - фазата, в която цените са високи и инвеститорите трябва да са предпазливи.

Цикълът на Бенер има и слабости. За 1945 г. графиката прогнозира паника, но вместо това пазарите растат, докато Втората световна война приключва.

Предупрежденията за големи сривове през 1965 г. и 1981 г. също не се реализират. Дори „успехите“ на модела понякога изискват по-детайлна интерпретация. Пример за това е Голямата депресия, която графиката изпреварва с 2 години. 

Въпреки това много наблюдатели отбелязват, че днешната финансова среда напомня на предишни периоди на прегряване. Няколко традиционни индикатора за рецесия „мигат“ в жълто.

Американската доходност по облигациите - по-специално разликата между 10-годишните и 2-годишните държавни ценни книжа - наскоро се обърна - явление, което е предхождало всяка рецесия в САЩ от 70-те години насам. Оценките на акциите остават исторически високи: съотношението цена/печалба на S&P 500 е над 30 - ниво, наблюдавано по време на дот-ком ерата и непосредствено преди срива през 2007 г.

Дори големи институции като Bank of England изразиха тревога от завишените оценки, особено при компании за изкуствен интелект, предупреждавайки, че пазарите може да са уязвими, ако очакванията за ИИ се охладят.

Световният икономически форум също посочи три потенциални глобални „балона“ - при криптовалутите, ИИ технологиите и дълга, което подхранва опасенията, че тези рискове могат в крайна сметка да се слеят. Взети заедно тези сигнали подкрепят тезата, че следващият спад може да не е далеч, предаде "Дарик", позовавайки се на данни от Ютуб, Cooper Academy и БГНЕС. 

Други обаче призовават към умереност. Инвеститорите, които се поддадоха на мрачни прогнози през 2018 г., пропуснаха години на силни печалби. Всеки опит да се „улучи“ преломният момент на пазара е практически невъзможен и дори 2026 г. да донесе турбуленции, никой не може уверено да каже кога би започнал спадът или колко тежък би бил той.

Легендарният инвеститор Уорън Бъфет, който държи рекордни количества кеш, изглежда предпазлив, но не и паникьосан - позиция, която някои анализатори тълкуват като сигнал да сме разумни, а не уплашени. 

Дебатът около цикъла на Бенер напомня за фундаменталния принцип, че пазарите се движат на цикли, а не по права линия. Периодите на еуфория често отстъпват място на корекции, а бумовете неизбежно губят инерция. Остава неясно дали 2026 г. наистина ще бъде следващата повратна точка.