Информацията, че Иран е проучвал възможности за удари по американски военни обекти в Европа при евентуална ескалация на конфликта в Близкия изток, поставя България в нова ситуация по отношение на рисковете за националната сигурност. Това коментира бившият председател на ДАНС и бивш вътрешен министър Цветлин Йовчев.

Според информацията, цитирана от Financial Times, става дума за предварително проучване и оценка, а не за взето решение за извършване на атаки. Сред споменатите държави са България и Кипър.

Йовчев подчерта, че достоверността на информацията все още не може да бъде категорично потвърдена и не изключи възможността тя да е част от хибридна операция. Въпреки това според него самото наличие на подобни данни означава увеличаване на риска.

„Вероятността от провеждане на атака към България нараства. Това изисква взимане на мерки от наша страна“, каза още той.

Според бившия председател на ДАНС при оценката на заплахата трябва да бъдат разглеждани два основни сценария. Първият е свързан с възможна въздушна атака. По думите му съвременните ирански балистични ракети имат обсег, който би позволил да достигнат до България.

При подобна хипотеза страната ни ще трябва да разчита в значителна степен на системата на НАТО за противоракетна отбрана. Йовчев коментира разположените в Румъния елементи на системата, радарните способности в Турция, както и американските кораби в Средиземно море.

Според него трябва да бъде обсъдена и възможността България отново да поиска съдействие от Гърция за разполагане на система за противовъздушна отбрана в близост до българската граница.

Атака с дронове от територията на Иран Йовчев определя като по-малко вероятна, въпреки че част от съвременните ирански безпилотни системи разполагат с необходимия обсег.

Риск и от диверсионна или терористична атака

Другият сценарий, който службите трябва да имат предвид, според Йовчев е възможна терористична или диверсионна атака срещу авиобаза „Безмер“.

Това според него налага засилване на контраразузнавателното наблюдение както в района, така и на национално ниво. Необходимо е и увеличаване на полицейското присъствие около подстъпите към военния обект, включително наблюдение за непознати лица и подозрителна дейност.

В самата база трябва отново да бъдат прегледани процедурите за сигурност, контролът на достъпа, охраната на периметъра и видеонаблюдението.

Йовчев обаче смята, че на този етап не са необходими специални дипломатически действия спрямо Техеран, докато няма официално изявление от иранската страна, което да показва конкретно повишаване на заплахата срещу България.

Антидрон системите – добри, но недостатъчни

Йовчев коментира готовността на България да противодейства на атаки с безпилотни летателни апарати.

Според него получените от страната антидрон системи могат да бъдат въведени в експлоатация сравнително бързо. При интензивна програма обучението на персонала би могло да отнеме между 5 и 10 дни.

Гарантираният от производителя периметър за действие е около 5 километра, като реалните възможности зависят от средата. Именно затова тези мобилни системи са предназначени преди всичко за охрана на конкретни стратегически обекти, а не за защита на цялата държавна граница.

Технологията позволява комбинирането на различни сензори – радиочестотно сканиране, радарно наблюдение и други средства за откриване на дронове, като информацията се обработва с помощта на изкуствен интелект.

Слабост обаче остава противодействието срещу автономни дронове, които не поддържат радиовръзка с оператор.

„Тези системи са много добро нещо в момента. Това е бързо решение, което може да ни подобри способностите в някаква степен, но те не са достатъчни“, заяви Йовчев.

Според него системите трябва да бъдат надграждани и със средства за физическо унищожаване на безпилотните апарати.

За да бъде изградена реална многослойна защита, България първо се нуждае от цялостна концепция, смята бившият председател на ДАНС.

Тя трябва ясно да разделя два вида заплахи – трансгранични атаки от друга държава, за които основна отговорност носят въоръжените сили, и атаки от територията на страната, включително терористични и диверсионни действия.

Особено важна според Йовчев е защитата на критичната инфраструктура. Ключовите обекти трябва да разполагат със собствени антидрон способности, които при военен конфликт да могат бързо да бъдат надградени.

Необходим е и общ център, в който информацията от различните системи да се събира и обменя с противовъздушната отбрана.

Йовчев беше категоричен, че страната е натрупала значително изоставане.

„Ние имаме огромно забавяне“, заяви той и посочи, че проблемът не е резултат само от действията на настоящото или предходното правителство, а се е натрупвал в продължение на години.

По думите му голяма част от критичната инфраструктура в страната все още няма достатъчна защита от дронове, а съвременните технологии правят заплахата все по-сложна. Част от безпилотните апарати могат да използват автономна навигация, инерционни системи или управление чрез оптично влакно, което прави традиционното радиозаглушаване недостатъчно.

Бившият вътрешен министър коментира и идеята за военно обучение в училищата. Според него подготовката на младите хора е необходима на фона на променената среда за сигурност.

При необходимост от мобилизация България би имала сериозен проблем с осигуряването на достатъчно хора с базова военна подготовка, смята той.

Затова според Йовчев е важно не само как ще бъдат изградени програмите в училищата, но и младите хора впоследствие периодично да преминават през форма на подготовка, включително за работа със съвременни технологии.