От месеци насам, а с наближаването на кампанията за президентските избори още повече, в политическия живот на България започна видимо да се надига нов дамски форсаж към властта. От една страна, несъмнено корумпираното лице на родната политика има нужда от нов имидж, с който да продължи кампанията по масова заблуда в способностите си, водена от години. Някои от политическите образи, с които вече сме до болка свикнали, безспорно трябва да излязат от общественото полезрение в името на общия интерес и здрави нерви. От друга - силовите дами винаги са имали особен чар и харизма, които привличат масите. В наши дни имаме германския канцлер Ангела Меркел, министърът й на отбраната Урсула фон дер Лайен и вероятният бъдещ американски президент Хилъри Клинтън, пише „Труд“.

Нормално беше модата на успешните дами лидери да се прехвърли и у нас - всеки има нужда от вдъхновение и гледа/чете новини. След като преди месец г-жа Корнелия Нинова оглави БСП и стана първата дама начело на столетницата в цялата история на партията, изведнъж всички се присетиха за женските алтернативи. С името на еврокомисар Кристалина Георгиева се спекулира за всички възможни постове от президент на републиката до генерален секретар на ООН. Кметицата на София Йорданка Фандъкова предпочете вчера лично да си направи самоотвот за възможно кандидатиране за държавен глава и създаде ден на противоречиви чувства за софиянци. В ефира изведнъж се появи вечният посланик в САЩ Елена Поптодорова, а някои политически шамани суфлират името на евродепутата Илияна Йотова като много вероятна консенсусна кандидатура на левицата. Ако в крайна сметка цялата кампания около българския кандидат за генерален секретар на ООН се издъни, някой може да предложи и г-жа Ирина Бокова за президент. Последното да е чиста спекулация в името на повествованието.

Човек ще каже, че у нас подобни тенденции са циклични - идването на Симеон Сакскобугготски на власт през 2001 г. тласна на повърхността на политическата върхушка цял дамски кръжок по социални и хуманитарни науки. Част от тези амбициозни политически валкирии бяха компетентни за позициите, към които се стремяха и ръководеха, една част бяха наистина комични подобно на колегите им мъже; имаше честни, продажни, откровено луди - пъстра палитра, които оцветяваше заскучалия тогава политически пейзаж. Имахме си министерство на култ-туризма и Партия на жените. Някои от амбициозните дами от онова време оцеляха от превратностите на съдбата и все още са част от отчаяното ни политическо битие.

В последвалата тройна коалиция битуваха прекалено много вехти лешояди за охранване, за да пробият повече амбициозни дами. Идването на власт на първото правителство на ГЕРБ върна тенденцията, но липсата на подготвени кадри тласна в небосклона персони, превърнали се в нарицателни за посредственост - от вездесъщите „калинки“ през г-жа Искра Фидосова до г-жа Румяна Желева, която за месеци направи шеметна кариера от евродепутат до външен министър и кандидат за еврокомисар. След това пренаписа географията на света и изчезна безвъзвратно - сигурно още търси сомалийски пирати в Северен Кавказ. Кабинетът на Пламен Орешарски и съпътствалите го предходно и последвало служебно правителство предпочитаха мъжките образи за презиране.

С второто правителство на ГЕРБ отново се оголи кадрова дупка, която трябваше да се запушва с нови звезди, които да заемат поста на основни буфери на народната любов. И мъжкарите от фенклуба на екшън героите решиха да заложат съвестта си на Венера. Във втората половина на мандата изпъкнаха силови министри като г-жа Румяна Бъчварова начело на вътрешните работи, чиято измъчена физиономия от телевизионните екрани най-красноречиво описва състоянието на поверения й сектор. Крахът на министър Христо Иванов даде възможност на г-жа Екатерина Захариева да оглави правосъдието, макар и малко безлично досега. И, разбира се, никой не пропуска г-жа Меглена Кунева, свръхминистъра, която с една ръка готви страната за председателство на ЕС през 2018 г., докато с другата пише учебници за начално, основно и средно образование.

Липсва ни само жена президент на републиката. И не ме разбирайте превратно, уважаеми сънародници, аз съм 101% „За“. Просто чакам офертите. Възможно е отговорът на уравнението „добруване на нацията + суверенитет + достойнство - лични користни подбуди“ да е равно на жена президент на България. Кой знае!?

Десетте първи

Множество специализирани издания по света изготвят класации, в които избират най-влиятелните личности от конкретна сфера на живота. Различни статистики класират жените лидери по влияние. До началото на 2016 г. 22 страни в света се управляват от дами. За Европа в списъка на най-влиятелните жени по света влизат: германският канцлер Ангела Меркел, британската кралица Елизабет ІІ, президентите Далия Грибускайте (Литва), Атифете Яхяга (Косово), Колинда Грабар-Китарович (Харватия), Мари-Луиз Колейро Прека (Малта) и премиерите на Норвегия Ерна Солберг и на Република Сръбска Желка Свиянович.