“Аз се казвам Катя и съм на 4 години. Обичам да играя с моята кукла. Имам и коте. Много го обичам”. Това бяха важните реплики на малката Екатерина Мирчева, които дъщеричката на Чочо Попйорданов произнесе на открит урок по английски - на хубав английски! - на празник в детската градина. В публиката бяха и ръкопляскаха мама Даниела и дядо Иван. Много са горди с нейните езикови успехи. “Обичаме те, дете”, прегърнаха я те, отговаряйки ѝ също на английски, пише "24 часа".

Не че сцената е чужда на Катето. Няма сценична треска, защото редовно ходи в Народния театър, а отскоро е и в миманса на пиесата “Хъшове” и името ѝ дори е изписано в програмата. На 25 май спектакълът ще има 250-ото представление. Децата, играли доскоро, вече са тийнейджъри, наложило се да им потърсят заместници.

Даниела обаче не изглежда добре. Това го забелязаха и зрителите на церемонията за театралните отличия “Икар”, където тя получи от името на Чочо Попйорданов наградата за чест и достойнство, която се определя лично от председателя на Съюза на българските артисти Христо Мутафчиев. И той я даде на Чочо. Не иска слухове, не иска спекулации, затова решава да проговори за здравословните си проблеми. Иван Попйорданов обаче е категоричен: “Моля, не пишете, не говорете, пощадете я, макар да признава, че решението да сподели с тв зрителите, както се случи, си е нейно решение.”

“Не мога да се изолирам, не мога да се скрия, макар някои хора да не ме познаха на откриването на изложбата с портрети на Чочи пред Народния театър. Станала съм 43 килограма. Това е видимо. Защо да преглъщам съчувствени погледи и неизречени въпроси? Реших да говоря от първо лице. Да, наистина! В края на ноември имах сериозни здравословни проблеми. Случи се нещо като “честита Нова година и ето ти един подарък от съдбата за празника”. Каквото е - това е. Трябва да го приемеш със смелост. Щом дойде злото, то не пита. За мен се грижеха същите лекари, които бдяха и за Чочи. Благодаря им. Спасиха ме. Мина и замина - зад гърба ми е, не искам да се връщам към тези месеци (а те са почти шест). Край на тази история! Сложила съм точка! Жива съм, чувствам се добре, до детето си съм, заедно сме”, разказа Даниела. Тя не иска да създава ненужни сензации, но научихме, че ѝ се е наложила сериозна операция и терапия.

“За първи път влязох в черква да се помоля за себе си. Да оцелея, да оживея. Запалих свещ - долу за Чочи, горе - за здраве. Господ чу молбата ми. Може би защото знаеше, че не го правя само за себе си, а и за едно 4-годишно дете, което първо съдбата го е лишила от родители, а после пак го наказва да ги изгуби отново. “Защо - попитах го. - Не е ли невинна душа? Какви грехове изкупва тя? Нима отново няма да има сигурен дом, топлина и обич? Моля те, Господи, просто пожали Катето. Дай ѝ шанс да съм до нея и тя да е до мен. Имай милост да сме заедно. Май този, който гледа там, отгоре, чу молитвата ми.”

Дани вече не ползва болнични и се е върнала на работа. Убедена е, че иначе, изолирана вкъщи, ще ѝ е по-тежко.

“Все пак през цялото това време на лечение - 180 дни, все си мислех колко по-лесно ще ми е да си отида. Там някъде, на небето, ме чакат Чочи и баща ми. Цялото ми същество и душа са изпълнени с Чочи. Там можем да сме пак заедно. Мен не ме е страх от смъртта. Какво? Заминаваш си от тленното. Просто потъваш в сън и си в друг свят. Тогава се сепвах от тези мисли. Ами Катето? Стисках зъби и се връщах обратно. Заради нея. Тя ме спаси. Тя, истинска наследница на темперамента, артистичността, духа на Чочи, ме накара да продължа свирепо битката”, разказва Даниела.

Тя не е безотговорна към здравето си. Редовно прави профилактични прегледи. “Справям се и нямам право да не се справям. Иначе Чочи ще ми се сърди, ама много, много ще ми се сърди, и дори може да си отнеса някое “небесно” шамарче, ако се предам. Той не обичаше мърлява и несвършена работа и много се гневеше на безотговорността. Не би ми простил, ако не се грижа добре за детето, да е щастливо. А моята отговорност е Катето. Тя е наша обща грижа - той от небето, аз - тук, до нея, нали съм за мама и татко заедно, но с неговата благословия. Знаете, наскоро станаха 3 години от кончината му. Благодарна съм, че приятелите му не са го забравили, дойдоха с цветя, със спомени, с мъка по добрия човек. На 11 юни е рожденият му ден. Да го споменем, да помълчим за минута”, призовава Дани.

А който има възможност, нека заповяда на 25 май на 250-ото представление на “Хъшове”, за да види Катето на сцената. Съдебната битка тя да се казва Попйорданова не е приключила и затова в програмата е с фамилията на майка си - Мирчева. Редовно си върти диска с филма с татко си и все си пее песента “Всеки има своя звезда, що го води, дорде е жив. Кога свети ярко - човек има живот, кога гасне - судбина”. Бащичко. Хъшче. Ей я къде е сцената!