Деси Цонева от няколко месеца е сред най-коментираните в обществото известни личности. След внезапната кончина на баща й Димитър Цонев Деси буквално бе разкъсана в социалните мрежи за начина, по който изразява скръбта си. А влизането й в Къщата на „ВИП Брадър” скоро след погребението на баща й, й донесе още негативи и публични нападки.

„Деси може да е ексцентрична, но е свестен човек и е много готина. Показа го и с поведението си във „ВИП Брадър”. Тя много тъгува за баща си, но по свой си начин и никой няма право да я съди”, коментират приятели на Цонева.

Пред „Ретро” тя даде най-личното си интервю.

- Деси, срещу вас се изля доста помия през последните месеци. Мислите ли, че някой има право да казва на другите как трябва да се страда?

- Мисля, че всеки човек приема мъката по свой собствен начин. Няма един прототип или модел, по който да кажем, че трябва да страдаме, когато преодоляваме голяма загуба или имаме трудности в живота. Аз по темперамент съм много усмихнат и позитивно настроен човек и начинът, по който изживях загубата в моя живот, беше единственият начин, по който аз можех. Не мога по друг начин, мисля и действам със сърцето си, не съжалявам за нищо и продължавам напред.

- Все пак сбъркахте ли някъде?

- Не, не смятам, че съм сбъркала. Като цяло аз нося последствията от своите избори в живота. Много хора ме осъдиха за това как беше устроено погребението на баща ми. Смятам, че не, не е така. Той, като един телевизионер, би искал да направя точно това – баща ми да бъде изпратен подобаващо, с аплаузи за него, с кадри с интервютата, които аз правих, докато майка ми седеше пред ковчега му... Все пак това ще бъде част от филма, който подготвям за него. Един много тежък филм, за който все още не мога да събера смелост да се разровя в архивите на баща ми, тъй като той ни е оставил наистина страшно много неща и те ще го оставят жив де факто. Краят на филма ще бъде именно погребението му – едно „телевизионно погребение”, както беше оплюто. За мен обаче това е позитивно – с аплодисментите, с дрона, който снимаше отгоре и последните думи на най-близките му хора и на различни общественици в момент, когато реакцията е най-силна и болката е най-голяма.

- С времето болката утихва ли?

- Болката не отшумява. Тя е силна физическа болка даже. Но просто ежедневието притъпява постоянната мисъл за това. Всеки път, когато се сетя за него обаче, боли, и то много. Всяко едно прибиране в семейната ни къща в Бояна ме натъжава изключително много. Но продължаваме напред. Няма как. Господ си го взе, и то в разцвета на силите му. В крайна сметка, след като видяхме резултатите от аутопсията, разбрахме, че той е бил неспасяем. Баща ми е имал тежко заболяване, за което не се е изследвал. Чрез вашия вестник мога да агитирам всички българи, които имат болки във врата, в главата или високо кръвно, да се обърнат към лекар. Аневризмата е все по-честа причина за смъртта на много хора, включително и млади. А за това трябва да се направи конкретно изследване, иначе изобщо може да не разбереш, че имаш такъв проблем. Колкото и глупаво да звучи, слава богу, че тази аневризма не е гръмнала в колата, докато той караше, иначе щяхме да сме цялото семейство на място, включително и синът ми. Боли, още боли много.

- Димитър Цонев казваше, че е влюбен във внука си Янчо. Как синът ви преживява загубата?

- Първоначално, когато баща ми почина, детето твърдеше, че го вижда из къщата. Вика: ”Мамо, деди играе бридж на масата”. Постоянно ми се караше, когато плачех. По време на престоя ми в един телевизионен риалити проект, когато виждах сина си Янчо, го попитах: „Мамо, как сте”. А той ми отговори: „Мамо, аз го преодолях”. Едно 7-годишно дете да каже такова нещо! Не знам какво му се върти в главата, но той беше изключително привързан към баща ми, също както и той към него. Но по някакъв начин баща ми ще продължи да живее именно в това дете, защото първите 7 години, за които всички казват колко са важни, Янчо прекара с него. Баща ми го е възпитавал от малък и благодарение на него има речник на възрастен, използва думи, които са непривични за едно дете.

- Как се оцелява с една от най-известните фамилии, в която блестят Коста Цонев, Анахид Тачева, Димитър Цонев?

- Може би на мен се пада бремето да продължа по някакъв начин телевизионността на тази фамилия. Смятам, че всичко, което съм научила от баща ми, и всички съвети, които той ми е давал, са едно безценно богатство, съкровище, което мога да използвам сега. Мисля, че имам възможностите, амбициите и данните да продължа достойно рода Цоневи.

- Какво си спомняте от общуването с дядо ви Коста Цонев?

- В интерес на истината, ние с дядо Коста нямахме кой знае колко близко общуване. Първоначално аз бях много малка. Помня, че ходехме всяка втора неделя в месеца на голям обяд в къщата му в Бистрица. Викаше ми „Пенке”. И аз не знам защо. Имаше много приятно чувство за хумор. Но всички казват, че може би аз съм взела от темперамента на Васил Цонев, което, за хубаво или за лошо, е така.

- А с баба си Анахид близки ли сте?

- Да, близки сме, макар че когато Анахид стана баба, беше на 40 години, прекалено млада и мен всъщност ме отгледа другата ми баба – майката на майка ми. Много ми е мъчно сега как горката жена преживява загубата на сина си, наскоро тя преживя и една финансова атака от измамници. Сега си отива в Ню Йорк при леля ми. Най-добре там да седи, да се откъсне от цялата среда, защото, в крайна сметка, по-тежко нещо от това да загубиш дете, детето ти да почине преди теб – надали има на този свят.

- Наскоро Анахид Тачева изрази известно недоволство, че сте влезли в шоуто „ВИП Брадър”?

- Не чак недоволство. Тя, като много хора, не харесва такива предавания. Тя е от друго поколение, най-малкото, и не гледа такъв тип телевизия. В крайна сметка, всички са доволни от моето представяне. Много хора ме критикуваха за това, че вместо да седя вкъщи и да жаля, аз се показвам по телевизията. Баща ми ме е научил да си понасям последствията от моите избори. Аз имах уговорка много преди да почине баща ми да участвам в този тв формат. Държа на думата си, затова реших да участвам. В крайна сметка, животът не свършва и това беше едно интересно приключение за мен.

- Какво бихте казали на хората, които ви съдят?

- Не знам, всеки има право на собствено мнение. Не бъди съдник, за да не те съдят. Всеки сам решава как да живее. Как хора, които не ме познават, ми сложиха етикети като пияница и наркоманка, при положение че това абсолютно не е вярно. Аз работя 6 дни в седмицата, гледам си детето сама и нямам най-малкото време за такъв лайфстайл. Мисля, че го показах досега. Окей, една-две чашки алкохол повече не те правят пияница или алкохоличка. Камо ли наркоманка – не знам откъде е тръгнала такава клюка и гадна инсинуация. Смятам, че с представянето си в последния телевизионен проект показах на хората, че съм едно нормално момиче, което въпреки загубата може да продължи с усмивка напред. Крайно време е да стана по-сериозна. Човек трябва да си поема отговорностите, сега всичко е концентрирано върху бъдещето на детето ми. Чувствам се добре, уравновесена, отговорна. Ще работя на 2-3 места, но ще го правя с удоволствие, в никакъв случай не се оплаквам.

- Били сте любимка на баща си. Но за какво имахте пререкания?

- Пререкания сме имали за това, че съм малко по-експанзивна, по-лудичка. Но като цяло баща ми ме разбираше за всичко. И дори когато съм правила грешни избори, той е казвал: „Окей, направи си избора, аз не съм съгласен с това, но после ще си носиш последствията”. Научи ме, че всичко в този живот е един урок и, в крайна сметка, важен е опитът, който ти остава накрая.

- Коя своя мечта не успя да сбъдне Димитър Цонев?

Искаше да стане директор на Българската национална телевизия, защото той отдаде живота си на тази медия. Можеше наистина много да направи за нея и това беше голямата мечта на неговия живот. За съжаление, не можа да я осъществи.