Пернишкият депутат от "Възраждане" Димо Дренчев отправи остри критики към бюджетната политика на правителството.

Пред БНТ той заяви, че анонсираните промени в осигурителния модел на държавните служители няма да доведат до реален фискален ефект в краткосрочен план.

"Това, което вчера анонсираха на пресконференцията Гълъб Донев и Людмила Петкова, фискален ефект няма да има никакъв, поне така, както го представиха, защото въвеждането на това държавните служители да плащат част от осигуровките си през 2026 година ще върви с компенсиране на доходите. Тоест фискален ефект няма да има. По-нататък обаче очевидно правителството се готви постепенно да стигне до съотношението 60 на 40, което е прието в държавата, като най-вероятно при следващите увеличения на заплатите част от доходите все пак ще бъдат удържани, така както е при всички останали работещи хора", посочи той.

По думите му не всички държавни структури трябва да бъдат третирани еднакво при подобни промени:

"Ако така или иначе нямаме достатъчно желаещи да служат в армията и повече от една трета от местата са незаети, няма смисъл да намаляваме доходите там. Това няма да реши проблема. Ако искат да намерят достатъчно военнослужещи, така или иначе ще трябва да повишат реално получавания доход, за да могат да мотивират хората да постъпят на служба. Трябва да се мисли за всяко министерство и за всяка служба поотделно."

Според него различните правителства традиционно обявяват съкращения и ограничения, но в крайна сметка резултатите са различни от обещаните:

"Обикновено какво става – излиза поредният български премиер или финансов министър и казва, че ще реже разходите и ще намалява държавните служители. В края на мандата се оказва, че има повече служители в ДАНС, повече служители в ДАТО, повече шофьори в НСО, но по-малко лекари, по-малко учители и по-малко хора, работещи в БАН."

Дренчев коментира и оттеглените законодателни инициативи, свързани с борбата срещу инфлацията и високите цени:

"Всичко, което чуваме през последните 50 дни, е предпоследно. Най-добрите им идеи сякаш са тези, които изтеглиха, след като ги анонсираха. Нека започнем с първите им два спешни закона за борба с инфлацията и високите цени. Те бяха внесени изключително бързо, след това бяха изтеглени за калибриране, после бяха променени и накрая не остана много от тях."

Според депутата правителството внимателно следи обществените реакции и често отстъпва при негативен отзвук:

"Със сигурност се страхуват от протести. Вижда се по това колко несмело пипат във всеки един сектор. Правят анонс, тестват общественото мнение, усещат реакцията и дават назад. Още когато започна сесията на Народното събрание, аз казах от трибуната, че България няма време да ги чака бавно да се провалят. Или трябва смело да направят реформите сега, или да не се опитват да правят реформи."

По повод средствата за общински инвестиции Дренчев заяви, че средствата са необходими, но постави въпрос за тяхното разходване:

"Тези пари се дават по инвестиционната програма на общините. Тук може да кажем, че нямат любими хора, но може би имат любими фирми. Защото тази инвестиционна програма е основно за пътища, саниране и ВиК. Подозирам, че и новата власт ще има такива любими фирми и ще се усвояват средства. Това естествено е нужно, особено във ВиК сектора, който е изключително изостанал."

Той посочи като особено тревожен проблема с водния режим в редица населени места:

"Винаги изпадам в потрес при всеки транш средства, който отива например за Украйна, при положение че ние имаме почти една трета от общините, които през лятото са на воден режим."

Според Дренчев по-важни от настоящия бюджет са прогнозите за следващите години:

"Бюджетът за 2026 година не е толкова ключов. По-ключово е това, което ни показват в средносрочната програма за 2027 и 2028 година. Продължават се бюджети с високи дефицити и продължава тегленето на дългове. Това, което представиха вчера, е, че до 2028 година дългът на страната ще надхвърли 50 милиарда евро."

Той постави под съмнение и прогнозите за ограничаване на дефицита:

"Казват, че до 2028 година дефицитът ще бъде по 3%. Добре, а защо не по 2% и без нов дълг? Това ми звучи твърде пожелателно. Естествено, че ще говорят така. Длъжни са да покажат подобни данни, за да не започне Европейската комисия да ни обявява за проблемна държава."

Дренчев беше категоричен, че парламентарната група на "Възраждане" няма да подкрепи бюджета.;