Дихателни инфекции като COVID-19 и грип може да увеличат риска от реактивиране и разпространение на заспали ракови клетки при жени с преживян рак на гърдата.

До този извод стигат учени от Университета на Колорадо, Всеобхватния онкологичен център "Монтефиоре Айнщайн" в Ню Йорк и Университета в Утрехт, въз основа на експерименти с мишки и наблюдения върху здравни данни при хора.

Подобно "пробуждане", предупреждават изследователите, може да предизвика образуването на нови метастатични тумори.

"Заспалите ракови клетки са като въглените в изоставено лагерно огнище, а дихателните вируси са като силен вятър, който отново разпалва пламъка", заявява Джеймс ДеГрегори от Онкологичния център към Университета на Колорадо в прессъобщение.

Заключенията подчертават необходимостта пациентите да бъдат наясно с риска от връзка между инфекция и разпространение на рак.

"Най-простата стратегия за засегнатите пациенти би била да избягват инфекции – чрез ваксинация, избягване на претъпкани места по време на грипния сезон и др.", казва ДеГрегори пред Newsweek.

Ракът на гърдата е най-често срещаният вид рак сред жените. Очаква се тази година в САЩ да бъдат диагностицирани около 316 950 нови случая на инвазивен рак на гърдата, а над 42 000 жени да починат от болестта, според Американското онкологично дружество.

След ремисия ракови клетки може да останат в тялото в състояние на покой в продължение на години, преди да започнат отново да се разпространяват, особено в белите дробове или други органи, и да доведат до рецидив. Тъй като вирусните дихателни инфекции като SARS-CoV-2 (вирусът, причиняващ COVID-19) са свързани с възпалителни процеси, това може да задейства механизми, които да активират раковите клетки.

Ръстът на смъртните случаи от рак през първите две години от пандемията подтиква ДеГрегори и колегите му да проучат влиянието на грипния вирус и SARS-CoV-2 върху протичането на рак на гърдата в модели с мишки. Те установяват, че тези инфекции намаляват периода на покой на раковите клетки в белите дробове.

Раковите клетки започват да се размножават само няколко дни след инфекцията, което води до разрастване на метастатични лезии в рамките на две седмици. Изследователите откриват, че възпалителни пътища играят роля в този процес.

"Изследването доказва, че общият феномен може да се наблюдава и при хора. Разбира се, авторите не могат да докажат, че механизмът е същият, тъй като това са епидемиологични данни", казва професор Карстен Вацл, научен директор на Изследователското звено по имунология към Института Лайбниц в Дортмунд.

Анализ на молекули показва, че събуждането на заспалите ракови клетки се дължи на протеин, наречен интерлевкин-6 (IL-6), който се освобождава от имунните клетки в отговор на инфекции или травми.

"Идентифицирането на IL-6 като ключов медиатор в пробуждането на заспалите ракови клетки подсказва, че използването на IL-6 инхибитори или други таргетни имунотерапии би могло да предотврати или намали повторното възникване на метастази след вирусна инфекция", заявява в прессъобщение съавторът на изследването и клетъчен биолог в MECCC Хулио Агире-Гисо.

Изследователите анализират и дали пациенти с рак, които са дали положителен резултат за COVID-19, имат повишен риск от смърт, свързана с рака. За целта използват данни от UK Biobank (4837 участници с различни видове рак) и Flatiron Health (36 845 пациенти с рак на гърдата).

Те откриват връзка между инфекция със SARS-CoV-2 и повишен риск от смърт в групата на Biobank. Пациентите с положителен тест за SARS-CoV-2 показват два пъти по-висока смъртност, свързана с рака, в сравнение с тези с отрицателен резултат.

В групата на Flatiron инфекцията е свързана с над 40 процента повишение на риска от развитие на метастатично заболяване в белите дробове.

Важно е да се отбележи, че новото изследване се фокусира върху периода преди появата на ваксините срещу COVID-19. Макар проучванията да се отнасят само до пациенти с вече поставена диагноза рак или мишки с налични заспали клетки при заразяването, ДеГрегори предупреждава, че екипът "не може да изключи ефект и при пациенти с активно протичащ рак".

Клетъчният и молекулярен биолог Джон Олкорн от Университета в Питсбърг казва пред Newsweek:

"Изследването не разглежда колко тежка трябва да е COVID или грипна инфекция, за да предизвика подобен отговор. Друга превантивна мярка би била пациент в ремисия, който развие вирусна пневмония, да премине образна диагностика. Това може да доведе до ранно откриване на рецидив и повече възможности за лечение."

ДеГрегори добавя: "Необходими са допълнителни изследвания и клинични проучвания за разработване на интервенции, които да се прилагат по време на инфекцията, и ние активно работим в тази посока."

Изследователите планират да разширят анализа си – както в животински модели, така и с клинични данни – към други видове рак и области на метастатично разпространение.