Граждани на община Брезник и експерти се събраха, за да обсъдят темата за златодобива и възможното му въздействие върху околната среда и здравето на хората. Срещата се проведе по покана на сдружение "ЗЕМЯ - За екоустойчивост и местна яснота", а поводът бе вече предоставената концесия за златодобив в близост до града и започналата процедура по търсене и проучване на ценни метали. Става дума за допълнителна площ от близо 65 квадратни километра. 

По време на обсъждането се представиха данни и експертни оценки за рисковете и дългосрочните последици от разработването на подобни находища. 

Actualno.com потърси позицията на добивната компания "Брезник Минералс", от където ни отговориха, че цялата дейност, която се осъществява на територията на общината, се случва под постоянен мониторинг. 

В последните месеци обаче, гражданите споделят, че непрекъснато отправят своите притеснения към институциите, относно питейната вода в града. Счита се, че водата е замърсена с химикали, а здравните власти забраниха нейното използване за битови цели. 

По време на общественото обсъждане експертите подчертаха, че въпросите за качеството на водата и евентуалното въздействие от добива са тясно свързани и изискват открит диалог между институции, инвеститори и обществото. 

Изпратени бяха въпроси до компанията "Брезник Минералс" ЕООД, които отразяват притесненията на местната общност. Ето и отговорите им без редакторска намеса: 

Отговорите на поставените от Вас въпроси трудно могат да бъдат представени в няколко изречения. На практика те се съдържат в цялата екологичната нормативна уредба на България, която включа над 100 различни закони, наредби, правилници, указания и други. Нашата сфера на дейност е една от подробно регулираните и най-стриктно контролираните в страната.

Инвестиционният проект за добив на полезни изкопаеми от находище „Милин камък“ се реализира след проведена преди 13 години дълга процедура по оценка на въздействието върху околната среда. В рамките на тази процедура детайли около дейността ни са разгледани в доклад с над 600 страници, който включва обстоен преглед на всички възможни въздействия. Съдържанието на тези страници е разглеждано от всички компетентни институции в страната, включително структури на няколко министерства, Експертен екологичен съвет, широко медийно и обществено обсъждане, както и съдебен контрол на три инстанции. Всички експертни и неекспертни мнения, опасения, реални и внушени страхове са разгледани чрез редица контролни механизми.

На тази база единственият оправомощен за това орган – Регионалната инспекция по околна среда и води (РИОСВ) – е издала съответния документ с предписания, които никога не са били нарушавани от нас и които представляват основно изискване, за да е възможно въобще да започне изпълнението на инвестиционния проект. Още преди да започнем каквато и да било дейност, свързана с подготовка за добив, започнахме да осъществяваме стриктен мониторинг на състоянието на околната среда в района.

Мониторингът се осъществява по план, който е утвърден от Регионалната инспекция по околната среда и водите и Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“, а също и съгласуван с Регионална здравна инспекция – Перник. Всяка от контролните институции е в правото си да прави каквито прецени допълнителни провери. Резултатите от мониторинга не показват и никога не са показвали отклонения или превишаване на нормите. Информацията от мониторинга се предоставя ежегодно на РИОСВ – София, БДЗБР, както и на Община Брезник за осигуряване на обществен достъп до тях.

Всички въпроси, съдържащи израза „разширяване на добива“ са несъстоятелни. Няма основание да бъде използвано това словосъчетание. Ние не разширяваме добива, не планираме подобно разширяване и смятаме за користно манипулативни всички подобни твърдения. Вярваме, че недоразумението произтича от смесването на информацията за текущия проект за добива от находище „Милин камък“ с подаденото от нас заявление за търсене и проучване в площ „Каменитец“. По отношение на тази площ ние сме на етап „подадено заявление“ (документи), не е започнала изследователската дейност на геолозите (търсенето и проучването).

Търсенето не е равно на „разширяване на добива“ и не означава стартиране на още един минен проект. Възможните дейности имат единствено изследователски характер. Като всяко друго научно изследване, то не предполага обществено обсъждане, но стриктно се придържа към всички изисквания, включително екологични.

Съвсем хипотетично, ако някога в бъдеще това проучване се проведе, ако се установи, че има значимо рудно тяло и ако то има търговски потенциал, едва тогава е възможно да бъде изготвен инвестиционен проект. Инвестиционният проект е този, който подлежи на оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) и преминава през процедури за обществено обсъждане. Подобно хипотетично развитие е свързано с получаване на отделни концесионни права. Тоест, друг концесионен договор – не може на основание действащия концесионен договор да се развива дейност в площ „Каменитец“.

Последните изречения са с цел да преодолеем разминаването в понятията и информацията. Като вземем предвид множеството условности, коментарите върху хипотези е възможно да предизвикат много грешни интерпретации. Може би ще е полезно да уточним каква всъщност е вероятността геолого-проучвателни дейности да доведат до инвестиционен проект. Статистиката в индустрията показва, че вероятността за това е изключително ниска – около 3%. В преобладаващата част от случаите резултатите от проучванията не водят до последващи инвестиционни намерения. /Източник: Аctualno.com   Камера и монтаж: Дамян Петров 

ВИДЕО: