Честно казано не смятах да занимавам читателите с личните си проблеми с тези комисии, защото са ме учили, че не е професионално да ангажираш аудиторията със своя „Аз”. Но проблемът не е само мой, не е само частен, а общ на семействата на хиляди хора в неравностойно положение у нас, които търпят издевателствата и униженията на администраторите от тези вехти, тромави и напълно неефективни структури. Те също трябва да бъдат разрушени и преучредени, както уместно наскоро предложиха и други колеги, засегнати от тези комисии.

От две години майка ми е напълно неподвижна след прекаран трети пореден инсулт. От дълги години тя имаше професионален ТЕЛК, поради множество поражения, нанесени й от тежкия труд, който упражняваше години наред. Не познавам друг толкова трудолюбив, всеотдаен и енергичен човек като нея. Може да има, просто аз не го познавам.

В резултат на професионални увреждания, тя осакатя напълно впоследствие. Тъй като родителите ми живеят в провинцията, се наложи първо да я докараме на лечение в София, а след това да водим лекарски екипи на място, за да правят още допълнителни прегледи. За целта ние плащахме да я посетят, да направят необходимите констатации и документи. Според окончателната й епикриза, мама има 100% инвалидност и нужда от чужда помощ, плюс съществуващите професионални увреждания.

Когато документите й уж бяха готови, започна моето ходене по мъките с папки от едно ведомство в друго. Защото се оказа, че здравномедицинските служби не общуват помежду си или примерно се мразят докторката от ТЕЛК и онази от НОИ и си правят взаимно сакътлъци, а близките на пациентите трябва да ги обслужват от гише на гише. Не обратното, заради което им плащаме заплати чрез данъците си.

Преди дни бях напълно шокирана, когато получихме писмо, с което призоваваха мама „да отиде” от Земен в София на пълен медицински преглед, включващ енброя изследвания! Сигурно дистанционно  служителите от ТЕЛК в столицата, в Перник и НОИ са решили, че може би внезапно Великият дух е докоснал майка ми, тя скочила и започнала да върви, въпреки тежката и необратима болест, която я споходи!

Грабнах пак папките с документите и хукнах към бездушните чиновници. Цяла седмица обикалях, пращаха ме ту в Перник, ту в София, разказвах, показвах, доказвах очевидното, установено от поне два медицински екипа преди това, и така  дни наред... .

Взех си отпуск, за да обслужа чиновниците.

През цялото време обаче си мислех:Какво правят възрастните, немощни, самотни хора, които нямат до себе си човек, на когото да разчитат !?

Видях много болни, деформирани хора от професионални заболявания, към които се отнасяха обидно и пренебрежително, овиквайки ги, сякаш не са работили по над 45 години за себе си и за държавата и не са им вземали по над 40 на сто от доходите за осигуровки.

Дори не ми се коментира отново огромният проблем с липсата на електронното правителство, за което уж се изхарчиха над 2 млрд.лева. Тонове мастило изхабихме досега затова, но резултат - йок.

Настойчиво моля управлението – смилете се да го въведете поне за инвалидите! Грехота е.

Проблемът засяга стотици хиляди семейства, тъй като нацията ни става все по-болна и безпомощна. Преди време си спомням, че в район Триадица се натъкнах на един от многото драстични подобни случаи. Големият режисьор Коко Азарян, светла му памет,   тогава бе дошъл да се моли на служителите да не викат болното му неподвижно дете всяка година на военна комисия, защото то е с небратима диагноза и не може да стане войник...

Още ми застава буца в гърлото като се сетя за този нелеп, отвратителен случай, причинен от тъпи, безхаберни и бездушни  чиновници, създаващи десетилетия наред безумни порядки на наш гръб.

Ето че съдбата отреди и аз да изпадна в подобна безизходна ситуация. Не зная още колко години наред ще трябва да обсужвам ТЕЛК, НЕЛК, НОИ в Перник. След като в София се произнесоха, сега „ухажвам” институциите в Перник, а те не бързат да спрат с издевателствата, напротив, сякаш дори се наслаждават.

Все пак имам една надежда: дано като се смени управлението, най-после някой да помисли и за клетите инвалиди! На първо време да спре гаврата с хората с необратими диагнози като спрат да ги привикват на комисии за щяло и нещяло. Те няма да проходят, няма да им поникнат нови крайници...

Мисля, че сегашните тромави структури трябва час по-скоро да бъдат разрушени и преучредени, а в тях да бъдат назначавани само хора с емпатия, състрадаващи на болните.

Казват, че за цивилизацията на едно общество се съди по отношението към слабите, болните, немощните.

У нас то е жестоко и безразлично./Източник: Новини.бг