„Приоритет на АБВ, освен социалната и енергийната сигурност, солидарността, данъчната реформа и промените в социалната сфера, са и екологичните въпроси. Това е един от основните пет приоритета, които АБВ си поставя. Няма да спрем да работим през летните месеци. С редица публични прояви в сектора екология ще докажем на българските граждани, че сме партията, която търси и намира разумния баланс между обществените интереси, тези на гражданите, на инвеститорите и като цяло на държавата.”Това заяви доц.Христо Михайлов по повод промените ,които Екологичната комисия подкрепи на първо четене в Закона за околната среда. „Ние от ПП АБВ винаги сме подкрепяли, подкрепяме, ще подкрепяме и ще работим и ще налагаме опростяването на тези процедури, олекотяването на режимите и въобще повече въздух за гражданина, за бизнеса и за обществото ни. При политическия прочит, който направихме на проекта за изменение и допълнение на Закона положителните страни сякаш свършват дотук. Оттук нататък започват да се пораждат съмнения, притеснения и смущения. Всеки, който се е запознал, е видял, че с промените в Закона за опазване на околната среда се изменят и редица други закони, един от които е Законът за водите. Само за тази година в брой 55-и на „Държавен вестник“ бяха публикувани такива промени. Съвсем кратък период след това се обсъждат и вероятно ще бъдат приети нови изменения и допълнения в Закона за водите. Нестандартният прочит и поглед върху закона будят тревоги, че се създават предпоставки за узаконяване на действия на министри и на администратори и чиновници, които обслужват лични интереси и различни лобита. Сякаш още не е отшумял скандалът с решенията на Министерски съвет по отношение казуса „Пирин“ и втория кабинков лифт. Основните притеснения там са с разрешението за строителни дейности , свързани с водовземания върху 48% от планината Пирин. Сега със Закона за опазване на околната среда се създават едни предпоставки, които да легализират действия в тази посока, които смущават цялото ни общество. Създават се предпоставки за замяна на санитарно-охранителните зони по Закона за водите със защитни зони. Нова дефиниция, с нов обхват, с ново съдържание и светли бъднини в тази посока. Казвам го иронично, разбира се. Всичко това говори за възможност за намеси, свързани с инвестиционни проекти, свързани с българската природа. Това ни смущава в голяма степен. Това, което в момента спира посегателството върху природата на България, са будната гражданска съвест и протестите на неправителствения сектора и нашата ясна и категорична позиция, че България има нужда повече от природата си. Тези промени, които се предлагат и вероятно ще бъдат приети ще създадат предпоставка за много елегантно намиране на решение за различните инвестиционни намерения. Не на последно място искам да подчертая, че тези промени в няколкото закона, които следват Закона за опазване на околната среда и Закона за водите основно, са свързани с предстоящото обявяване на една поредица от „Натура“ зони по директивата за местообитанията и видовете. След одобрението, което получиха тези защитени зони по „Натура“ 2000, българското правителство след 2008 г. се въздържа да обявява и въвежда съответните регулиращи и ограничаващи и ограничителни режими. Това не може да няма значение, тъй като процедурите по съкратените срокове за одобрение на инвестиционните намерения, издаването на комплексните разрешителни не може да нямат връзка с предстоящото обявяване на тези зони, в които подчертавам има сериозни инвеститорски интереси. Тези промени, погледнати в дълбочина са смущаващи. Не поради конкретиката в момента и в детайлите, които са под благовидния предлог, че облекчаваме административните режими и създаваме предпоставка а развитие на бизнеса, да не се опарим след година-две -три при тези промени, при което вече инвестиционните намерения ще се реализират вулгарно и цинично и с разрушителна сила върху българската природа.”