В търсене на липсващите резултати от гласуването в чужбинакореспондентът на Дойче веле във Вашингтон се сблъсква с държавен контрол върхуинформацията, забрани, страх и... рак на мозъка. Агенция БГНЕС публикува пълнияттекст от кореспонденцията на авторитетната германска медия.От неделя се мъча да узная резултатите от гласуването в САЩ,и изобщо от гласуването в чужбина. Не че то ще промени нещата, но след като имахправо на глас, значи имам право и на информация за съдбата на гласа си. Припредишни избори узнавахме резултатите броени часове след затварянето насекциите. Тази година, за първи път, дни след приключването на гласуването, нямаинформация за резултатите. Няма и достъп до тази информация, тя е контролиранаизцяло от ЦИК.Не става дума за резултатите по секции, които след изборитетрябва да са изложени във всяка от тях и теоретично може да се видят - но само вработно време. Само че как да ги видят онези българи, които бяха пътували счасове, за да стигнат до избирателната урна? По телефона не може да се получиинформация за резултатите. Така са наредили от ЦИК и от Министерството навъншните работи в София.Следователно: ако не разполагаме с частен самолет или сагентурна мрежа, е невъзможно да узнаем общия резултат за страната, в коятоживеем, а още по-невъзможно е да научим резултатите от гласуването във всичките58 държави. Единствено ЦИК има право да оповести тези данни.А информацията очевидно я има, защото избирателните секции вСАЩ и в другите 58 държави, където гласуваха българи, са преброили гласовете ощев понеделник - това казват членове на самите избирателни комисии. Аз успях даразговарям с над 20 комисии в Северна Америка и Европа. По принцип комисиитепредоставят данните на посолствата на България, те пък ги предават на ЦИК, апосле данните се оповестяват. Не и тази година.Разпитах по телефона близки и познати по градове и комисии итака разбрах, че не само в САЩ, а почти навсякъде в чужбина имало обърканипротоколи, та това бавело предаването на резултатите от посолствата в ЦИК.Сбърканите протоколи са естествена последица от неестествените изисквания наЦИК. Но всички ние трябва да чакаме, защото никой освен ЦИК не може да съобщаваизборни резултати. Дипломатите няма как да ни ги кажат.Потърсих отговори в 12 посолства в Северна Америка и Европа.Но на дипломатите тази година Министерството на външните работи в София просто езабранило да обсъждат данните от тези избори (изобщо изборите) с представителина медиите. Върху дипломатите (разказват неофициално те самите) са се изсипалитолкова строги предупреждения за тежки наказания, ако не спазят указанията,свързани с изборите, че няма шанс някой от тях да се изпусне.Оставам с впечатлението, че у българските дипломати в тозимомент е насаден огромен страх от неподчинение. Този страх заразява всичко, докоето се допре. Членовете на избирателните комисии не са под ничия възбрана, ноповечето от тези независими хора не желаят имената им да бъдат свързвани сразкрития на изборни резултати пред журналисти. Има и друго: ЦИК е контролиралапо безпрецедентен начин и най-дребните подробности около изграждането на секциии подбора на комисии в чужбина, и си е осигурила максимален контрол върхуизбирателните комисии.Аз, като гласувала в чужбина българска гражданка, нямам шансда получа достъп до информацията, която ме интересува и засяга. Българскатадържава се е погрижила тази информация да се третира едва ли не катокласифицирана. Понеже ситуацията в ЦИК в момента е като в Ада, резултатите отгласуването в чужбина трябва да са попаднали в някакво чистилище, с неизвестенсрок на престой. Кого ползва това? Мисля, че никого. Ситуацията по-скоро еметастаза от рака на българското държавно управление. Рак на мозъка. /БГНЕС