Двама бивши вътрешни министри предлагат промяна в Наказателния кодекс 

До 1 г. зад решетките и 2500 лева глоба за шофьор, участвал в лека катастрофа и отказал дрегер

Приравнява се наказанието за употреба и отказ

Присъди до 20 години и дори доживотен затвор за шофьорите, отказали проби за алкохол и наркотици след тежка катастрофа. Предложение за такава промяна на Наказателния кодекс внесоха двама депутати от ГЕРБ - бившите вътрешни министри Младен Маринов и Христо Терзийски.

Измененията и допълненията са в текстовете, които предвиждат по-големи наказания за причинителите на пътно-транспортни произшествия, при които има един или повече ранени или загинали. В българското законодателство по принцип автомобилните катастрофи се смятат за неумишлени деяния, но когато са извършени от пияни или дрогирани шофьори, прокуратурата може да повдигне обвинения, а съдът да приеме така наречения “евентуален умисъл”. А това означава, че пълнолетен и вменяем човек може да си даде сметка, че ако се напие или надруса и седне зад волана да управлява моторно-превозно средство, има голяма вероятност да контузи или убие човек.

Например - за причиняване на тежко ПТП с евентуален умисъл бе признат за виновен дрогираният шофьор Кристиан Николов, който погуби журналиста Милен Цветков и получи окончателно присъда от 9 години затвор.

В проекта си Маринов и Терзийски предлагат отказът на шофьора от полеви или кръвни проби за алкохол или наркотици да се счита за употреба, а оттам да се стига и до високите наказания за евентуален умисъл. Например член 342 от НК, който в общия текст предвижда за причинена телесна повреда или смърт при ПТП до 2 години затвор или пробация, а в най-тежките случаи с много загинали - дори доживотен затвор, получава нова алинея. Тя гласи, че при отказ за тестване за алкохол и дрога при нанесени средни и тежки телесни повреди присъдата е от 4 до 12 години затвор, ако има смърт на едно или повече лица - от 12 до 20 години затвор, а в особено тежки случаи - от 13 до 20 години или доживотен затвор. В същия член се добавя и предложението да бъдат отнемани книжките на пияните и дрогираните завинаги.

Втората поправка на двамата бивши МВР министри приравнява напълно употребата на алкохол или наркотици, описана в чл. 343, с отказа за проби. Това означава, че отказалият тестове ще отговаря като пиян или дрогиран и при тежка телесна повреда може да получи от 1 до 6 или от 2 до 10 г. затвор, при смърт - от 5 до 15 години, а в особено тежки случаи - от 10 до 20 години.

Третото предложение на Маринов и Терзийски се отнася не само до тежки катастрофи, а изобщо до всички участници в ПТП, които откажат да бъдат тествани за алкохол и дрога. Те могат да получат до 1 г. затвор и глоба до 2500 лева.

Навсякъде обаче в проекта се подчертава, че водачът може да има медицински основания да откаже дрегерите и тогава за него законът прави изключение.

В мотивите си вносителите са посочили, че всяка година у нас от 1000 до 2000 шофьори са отказвали тестове за алкохол, толкова са и за наркотици. През 2024 г. броят на отказите е 1050 за алкохол и 1219 за дрога. Дават и статистика за онези, които са отказали проби след участие в катастрофа. През 2022 г. те са били 306 души, през 2023 г. - 261, а през 2024 г. - 224.

През 2023 г. бе записано в НК, че е престъпление да се отказват пробите за алкохол или дрога, но наказанието до 6 месеца затвор бе предвидено за извършители, които веднъж вече са били залавяни или наказвани по административен ред за същото деяние. За откази на такива “повторни” пияни и дрогирани шофьори у нас са били образувани 194 дела, пишат в мотивите си Младенов и Терзийски. Те обаче не пренебрегват и друг факт - че не пияните и дрогираните шофьори са най-виновни България да води в черната класация по загинали в ЕС. А фактът е, че за 2024 г. у нас от 480 загинали само един човек е загубил живота си при ПТП, предизвикано от пиян шофьор, а двама са убитите от дрогирани шофьори./Изтчник: Труд