На фона на свръхизлишък от близо 3 млрд. лв. в държавната хазна към края на май тази година правителството реши да емитира дълг за 400 млн. лв. Финансовото министерство вчера предложи на вътрешния пазар държавни ценни книжа (ДЦК) в два аукциона, които не са включени в аукционния календар. Това не се бе случвало от година и половина насам, когато финансовото министерство направи опит да пласира 25-годишни държавни дългови книжа за 100 милиона лева. Търгът тогава се провали, след като поръчките бяха отхвърлени заради поискана по-висока от предлаганите 2% доходност.

Сега на първия търг са предложени 20-годишни ДЦК на обща стойност 200 млн. лева, като падежът е на 19 юни 2039 г., а годишната лихва е 1.5%. При втория търг емисията е на 10.6-годишни ДЦК с лихва 0.5% и падеж 21 декември 2029 г.

Новината за аукционите бе съобщена от БНБ, която организира и провежда търговете, но не и от самото финансово министерство. Днес обаче се очаква от ведомството на Владислав Горанов да съобщят резултатите от търговете, от което вероятно ще стане ясно и каква е целта на тази операция, пише "Сега".

Основното предназначение на новия дълг според съобщението на БНБ, което по-късно мистериозно изчезна от сайта на централната банка, е да погасява падежи на задължения, както и да служи като буфер за финансовата стабилност. Финансови експерти, до които се допита в. "Сега", са изненадани, че с тези аргументи се пристъпва към емитиране на дълг в момента. От една страна, има преизпълнение на бюджета и огромен фискален резерв от над 10 млрд. лв. по данни от края на април. От друга страна, през първите четири месеца на тази година вече са направени погашения за около 600 млн. евро, без да се поема нов държавен дълг. Следващото голямо плащане е през 2022 г., когато е падежът на 7-годишната емисия еврооблигации от март 2015 г. в размер на 2 млрд. евро.

Едно от логичните обяснения за спешните аукциони на ДЦК според експерти е жест от страна на държавата към нуждата на българските банки да вложат някъде свободните си пари. Преди повече от година БНБ обяви отрицателна лихва за свръхрезервите на банките, т.е., за да държат свободните си средства в централната банка, те трябва да плащат, вместо да получават някаква доходност. Още повече че в момента трезорите ни се следят под лупа от ЕЦБ заради кандидатурата ни за влизане в чакалнята на еврозоната и Единния банков съюз на ЕС.

Появи се и друга спекулация - огромната сума от 400 млн. лв. емитиран дълг под формата на ДЦК може да е свързана с покупката на 8 изтребителя F-16. Възможно е ценните книжа да бъдат купени от определена банка и да бъдат използвани като обезпечение по сделката.

България по принцип може да си позволи да поеме нов дълг, тъй като има едно от най-ниските съотношения в ЕС спрямо БВП - 19.7% към края на април, посочват експерти. В момента размерът на държавния дълг е 11.6 млрд. евро, като 2.53 млрд. от него са вътрешен, а 9.08 млрд. евро външен. Според разчетите на Министерството на финансите в дългосрочната бюджетна програма до 2021 г. лимитът за дългово финансиране е от 800 млн. до 1 млрд. лв. годишно, което е записано и в Закона за държавния бюджет. За същия период е предвидено и усвояването на 586.7 млн. лв. по договорени държавни заеми. В стратегията за управление на дълга е записано още, че до 2021 г. България няма да емитира дългови книжа на външните пазари, а ще се финансира само чрез ДЦК на вътрешния пазар./Източник: Новини.бг