Волфрамът е отличен индикатор: Мирише на голяма война! Пазарите рядко казват открито какво правят правителствата. Понякога обаче цените на слабо познати суровини разкриват повече от официалните декларации. Такъв е случаят с волфрама – металът с най-високата температура на топене, незаменим за твърди сплави, високоскоростни инструменти, авиационни двигатели, ракети и бронебойни боеприпаси.

Това коментира в своя Фейсбук публикация Боян Рашев, експерт по околна среда, природни и енергийни ресурс.

"Европейската цена на амониевия параволфрамат – APT, основния междинен продукт в търговията с волфрам – вече достига почти 3000 долара на тон, което представлява ръст от 8,5 пъти спрямо началото на 2025 г. Това изглежда още по-извънредно на фона на оценките, че цена от около 600–700 долара би трябвало да е достатъчна, за да стимулира ново западно производство. Китайските държавни предприятия работят при много по-ниски разходи, а пределната цена за индустрията се оценява на около 500 долара", пише той.

По думите му на теория пазар, който се търгува многократно над стимулиращата цена, трябва да предизвика вълна от нови мини, но волфрамът не е обикновен пазар, тъй като е изграден около силно концентрирана и трудно заменима верига на доставки.

"През 2025 г. Китай е произвел приблизително 67 000 тона волфрам от общо около 85 000 тона в света – близо 80% от глобалния добив. След него, на огромна дистанция, са Виетнам, Русия, Казахстан, Боливия, Руанда, Австрия, Испания и Австралия. Находища има и в Канада, Южна Корея, Португалия и САЩ, но повечето западни проекти са малки, затворени или все още в развитие. Зависимостта обаче не свършва с рудниците. След добива концентратът трябва да бъде химически преработен в APT, а след това в оксид, прах, метал, волфрамов карбид или феросплави. Именно в тези междинни и рафиниращи етапи китайското влияние е още по-силно. Европа има отделни мощности в Австрия, Германия, Португалия и Испания, но остава зависима от внос на преработени продукти. През 2025 г. например 68% от стойността на европейския внос на фероволфрам е дошла от Китай", категоричен е експертът.

Историята се повтаря

Според него текущото поскъпване съвсем не е резултат само от нормално увеличение на индустриалното търсене.

"През февруари 2025 г. Пекин въведе разрешителен режим върху износа на редица волфрамови продукти, а впоследствие ограничи и добивните квоти. САЩ отговориха с мита, ограничения за китайски материали в отбранителните доставки, държавно финансиране и натрупване на стратегически резерви. Войните в Украйна и Иран допълнително ускоряват потреблението на боеприпаси – употреба, при която металът не се рециклира, а изчезва при взрива", пише още Рашев.

По думите му най-показателна е историята на австралийските мини. "Преди Първата световна война Куинсланд е сред най-големите производители на волфрам, като значителна част от рудата дори се изнася за Германия.

Войната превръща метала в стратегическа суровина и прекъсва тези търговски връзки.

Високите военни цени стимулират добива, но след мира много разработки отново западат. Мината Hatches Creek в Северната територия започва работа през 1915 г., почти едновременно с войната, но губи значение след спада на цените. Мината се съживява през 30-те години, а през 1942 г. австралийската държава я поема под контрол заради недостига на волфрам. След войната производството отново отслабва и окончателно спира през 1957 г. Днес находището отново се проучва", пише той.

Той посочва, че подобен е и цикълът при мината Mt Carbine. "Районът се разработва още от края на XIX век, расте при военните и ценовите сътресения, превръща се в голяма индустриална мина през 70-те и 80-те години и затваря, когато евтиният китайски волфрам завладява пазара. Сега Mt Carbine отново произвежда, първо чрез преработване на стари насипища, а след това и от открития рудник. Историческият Wolfram Camp също се подготвя за възстановяване. Същото се случва и извън Австралия. Sangdong в Южна Корея се завръща след десетилетия прекъсване, Великобритания опитва да възстанови Hemerdon, Канада развива Mactung, а Испания разширява ролята си като един от малкото действащи европейски източници", добавя Рашев.

Подготовка за нещо голямо

"България също има възможност да спечели чрез находището „Грънчарица“ край Велинград, за което се посочва потенциално производство от около 860 тона волфрамов триоксид (WO₃) годишно. Проектът обаче остава блокиран. Докато други държави превръщат геополитиката в инвестиции, печалби и работни места, България отново само наблюдава", категоричен е Рашев.

Той уточнява, че волфрамът не доказва, че световна война е неизбежна, а показва, че големите държави вече пренареждат веригите си за доставки така, сякаш продължителният военен конфликт е напълно реалистичен сценарий.

"Когато мини, оживявали при предишните световни войни, отново отварят, а цената се откъсва от производствените разходи, предупреждението не може да бъде пренебрегнато. Мирише на голяма война. Не защото металът предсказва бъдещето, а защото държавите изглежда се подготвят за него. Разбира се, това е само мое мнение и не бива да се приема като препоръка за инвестиции", посочва още експертът.