Родена е на 23 май 1933 година в Радомир, където живее до 15-тата си годишнина. Остава без майка когато е едва на 5.„Родния край не се забравя. 15 години преживях тук, корена е много важен. Почувствах необходимост да се върна тук. А, най-скъпия спомен е първо и второ отделение с госпожица Иванка Сърбинска. Изкарваше ни тук на поляните и с цигулката ни учеше да пеем „Цвете мило, цвете красно, кой те тука посади?”. Това е нещо, което цял живот помниш“, разказа преди две години пред своите съграждани актрисата.През 1955 година завършва ВИТИЗ /сега НАТФИЗ/ .Емилия Радева се утвърждава първо и си остава предимно театрална актриса, но името, лицето и гласът й са познати на милиони зрители благодарение на работата й в киното, телевизията и радиотеатъра.През 1974 г. Емилия Радева е удостоена със званието „Заслужил артист”, а 6 години по-късно - и със званието „Народен артист”. За приноса си за развитието на българското изкуство и култура е наградена с орден „Стара планина” – І степен."33 г. играх на сцената на театър "Българска армия". Дойдох съвсем млада. Остарях тук", призна развълнуваната Емилия Радева пред публиката при присъждането на наградата за цялостно творчество.„Театъра е една стъпка по-нависоко от киното. Там актьора е по-близо до хората. Киното пък е по-мащабно, прави те много популярен, но в същото време истинското преживяване е в театъра. Там е връзката между зрителите и актьорите. А ние без зрителите не можем. Нашето изкуство в киното може, но в театъра трябва да има зрители, защото те са най-важните партньори, сподели преди 2 години пред съгражданите си Емилия Радева.