На 24 юни отбелязваме Еньовден! Православната църква днес празнува Рождеството на  св. Йоан, Предтеча и Кръстител Господен.

Божият архангел Гавраил казал на св. Захария: „Жена ти Елисавета ще ти роди син... и мнозина ще се зарадват“. Когато настъпило времето, св. Елисавета родила обещания син (6 месеца преди раждането на Иисус Христос).

На осмия ден трябвало да кръстят младенеца. Майка му рекла: „Да се нарече Йоан!“. И всички онемели от учудване, защото трябвало да носи името на някой роднина или на бащата, а в родата нямало такова име.

Св.Захарий (който бил юдейски свещеник) написал: „Йоан му е името“. След това възхвалил Бога и пророкувал: „Ти, младенецо, ще се наречеш пророк на всевишния, понеже ще вървиш пред лицето на Господа, за да приготвиш неговите пътища и да дадеш на народа Му да познае спасението чрез прощаване на греховете“.

Когато по заповед на цар Ирод избивали младенците във Витлеем, Елисавета се укрила с Йоан в пустинна планинска пещера. Когато родителите на Йоан починали, той израснал в пустинята, закрилян от Бога.

Явил се пред хората като Христов Предтеча, за да прокара пътя на неговото учение. Той пръв започнал покръстването на юдеите във водите на река Йордан.

Обратният път към зимата

В народната среда празникът носи белезите на един развит в миналото слънчев култ. 

В ранно утро всички излизат по високите поляни, за да наблюдават изгрева. 

Също според народните вярвания на този ден слънцето се изкъпва в реката или морето, то играе и поема своя обратен път към зимата. Затова казват, че св. Еньо си облича девет кожуха и отива да моли Бог да доведе зимата. 

Жените берат цветя и билки, правят от тях голям венец и се провират през него заедно с децата за здраве. 

В Южна България на този ден се изпълнява обичаят Еньова буля. Всички девойки в предбрачна възраст, наели от вечерта "мълчана вода", т.е. налята мълчешком, накичени с набраните преди изгрев билки, обличат малко момиченце - сираче в невестински дрехи, забраждат го с червено було и го носят поред на раменете си околовръст селото, като пеят специални за празника песни.

Спират се на всеки кръстопът, за да изпълнят песента си за здраве и берекет, обхождат мерите, нивите. Играят и предназначено за случая хоро, преди да влязат в самото село. Хорото е спокойно, със стъпките на "буенец". Мелодиите са строги, тържествени. Девойките завършват обиколката си в определена къща, където ще стане ладуването, гадаенето и всяка пуска в котле свой знак - китка или пръстен.

Момиченцето, наречено "Еньова буля", бърка в котлето и вади "късметчетата". Действието е съпроводено с припявания, които предричат за какъв ерген ще се омъжи момата.

Ладуването се провежда предимно от момите в различни дни на годината - най-вече на Васильовден /Нова година по стар стил - 14 януари/, на Гергьовден /6 май/, на Еньовден /24 юни/ и някои други празници.

Днес празнуват всички с имената Биляна, Ивет, Ивета, Денислав, Деница, Деян, Деяна, Диана, Диян, Дияна, Енчо, Еньо, Яна, Янаки, Яне, Янета, Яни, Янизар, Янизара, Янимир, Янимира, Янин, Янина, Янис, Яниса, Янислав, Янислава, Янита, Яница, Янка, Янко, Янчо и всички с имена на билки.

На Еньовден, когато народът ни вярва, че билките са най-лековити, своя професионален празник отбелязват и магистър-фармацевтите в България.