Ниският размер на санкциите и оттам липсата на възпиращ ефект от тях върху нарушителите е лошо скроено обяснение на Комисията за защита на потребителите, която или не е способна, или не желае да се справи с перманентните проблеми и в сектора на бързите кредити. Факт, който констатират още омбудсманът, юристи и народни представители.

Основните нарушения на закона са свързани с редица неравноправни клаузи, за които по повод индивидуални жалби на граждани съдът се е произнесъл, че са нищожни, но заради бездействието на КЗП тези уговорки продължават да съществуват от години в общите условия към договорите, които потребителите подписват с небанкови финансови институции. 

Само преди дни  Съдът на Европейския съюз (СЕС) постанови, че неточното обявяване на годишен процент на разходите (ГПР) в договора за потребителски кредит – без да са включени всички разходи, води до нищожност и длъжникът връща само главницата по заема, без лихви и разноски.

Задължителното тълкуване на съда в Люксембург е, че ако таксите за приоритетно разглеждане на искането за отпускане на заем и за възможност за разсрочване са част от конструкция за прикриване на действителните разходи по кредита или са задължителни за получаването му, са част от ГПР.

От „Ние, потребителите напомнят, бе съгласно Закона за потребителския кредит максималният размер на ГПР не може да надхвърля петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения. А ГПР е много важен показател, тъй като по него потребителят се ориентира колко ще му струва кредитът и затова следва да е най-точният критерий за сравнение при избора.

Европейският съд също така счита за нищожен и всеки договор, при сключването на който изобщо липсва ГПР или е посочен неясно.

Какво КЗП не прави?

Наложените от контролния орган санкции в размер на над 700 милиона лева, които съставляват едва 0,015% от общия обем на дадените на годишна база заеми, са за нелоялни търговски практики.

За неравноправните клаузи законодателят не е предвидил глоба, но има мярка която е с директен възпиращ ефект – премахване на неравноправните клаузи. Постигането на този ефект става на две стъпки. Първата – изпращане на писмо до дружеството с искане за отстраняване на незаконните уговорки. При отказ, следва втората – завеждане на колективен иск в съда за прогласяването на клаузите за недействителни. През последните години КЗП, която е единственият контролен орган в сектора, не е завела нито един колективен иск на небанкова финансова институция. Нещо, което беше редовна практика при предходни ръководни състави. /Източник: "Ние, потребителите"