За хората, у които гори българщината, празникът на буквите е най-светлият и най-таченият. Предлагаме ви маршрути, по които може да се разходите до някои от паметниците на светите братя Кирил и Методий, като по този начин ще съчетаете полезното с приятното, ще поднесете цветя и ще усетите духа на празника пълноценно, а не на скара-бира в почивния ден.

Повече от 80 паметника на братята Кирил и Методий се издигат в България и извън нея в Европа. Не е късно да се ориентирате кое разстояние да пропътувате за 24 май. Първите паметни знаци на славянските първоучители у нас са каменните оброчни плочки от втората половина на XIX век, когато в народния календар двамата братя са били възприемани като покровители на селския труд. Най-старата такава пластика е открита в търновското село Големаните. Тя е от 1874 г. и е висока 95 см.

Внушително

Най-монументалният паметник на светите братя днес се издига в центъра на София, пред сградата на Националната библиотека. Конкурсът за неговото изграждане е обявен през 1963 г., когато библиотеката е преименувана от „Васил Коларов“ на „Кирил и Методий“. Печели проектът на скулптора Владимир Гиновски и архитекта Иван Иванчев. Фигурите на братята са високи по 4,2 м, те са изобразени в цял ръст. Кирил държи в дясната си ръка перо, а Методий книга. Между двамата е тяхната велико творение – глаголицата, чиито първи букви са изписани върху свитък, който двамата братя държат. Копие на този паметник има и в двора на българското посолство в Рим.

Първият класически паметник на Кирил и Методий обаче е издигнат не в столицата, а в Казанлък през 1932 г. в двора на тогавашното девическо училище, носещо техните имена. Фигурите на двамата са изработени от учителя по рисуване Иван Топалов и са отлети от бронз в Държавната военна фабрика и в Механотехническото училище в града. 

Ореоли

В Пловдив и Асеновград автор на паметниците на братята е скулпторът Петър Москов. Той е удостоен с честта да подари пластика на славянските първоучители лично на папа Йоан Павел II при посещението му в България през 2005 г. За един от най-красивите и най-въздействащи паметници на славянските първоучители у нас се смята този в Пазарджик. На него са представени с позлатени ореоли, държащи в ръце свитък с кирилицата, който също е позлатен. Паметникът е на скулптора Спас Кирчев и архитект Нина Костадинова-Васева. Изработката му струва 47 хил. лв.

Част от тях са събрани от дарения, а останалите са от общинската хазна. Открит е на 24 май 2005 г. Със средства от дарения е построен и паметникът в Добрич. Той е по проект на Никола Богданов. Висок е 9 м и е открит през 2007 г. Един от последните открити паметници на Кирил и Методий е този във Враца. Той е открит през 2007 г. и е дело на скулпторите Георги Тешков и Моника Игаренска. Висок е 5 м и е направен от бронз.

Любопитен е и паметникът на светите братя в Плиска. Там той е част от културно-историческия комплекс „Двор на кирилицата“. Светите братя държат в ръцете си заедно книга, в която са изписани буквите от глаголицата, а от двете им страни са подредени поотделно буквите, всяка от които е висока по два метра. Скулпторите на двамата братя са изработени от Бехчет Данаджъ.

Модернизъм

През 2008 г. в София пред НДК е открит още един паметник на делото на братята Кирил и Методий, известен като „Аз, Буки, Веди“ на младия скулптор Красимир Трендафилов – Ботрен. Този паметен знак е доста модернистичен и представя фигурите на създателите на писмеността схематично – издигнати от една обща основа, каменна колона, върху която са изписани произволно букви от азбуката. Именно тези „произволно“ избрани букви бързо предизвикват вълна от негативни емоции в социалните мрежи. Оказва се, че при прочита те образуват две нецензурни думи за части от човешкото тяло.

Резбар

Безспорно най-уникалният паметник на братята Кирил и Методий в България е този в село Дивля, Земенско. Любопитното за него е, че е изработен от дърво и е дело на резбаря Боян Александров от Перник по идея на бившия учител и кмет на селото Георги Андреевски.

Скулптурата се намира в центъра на селото, в което в продължение на 12 години твори художникът Владимир Димитров – Майстора.

Български паметници на Кирил и Методий има и в градове, разположени в др. държави: Одеса, Лисабон, Микулчице. Български паметник на славянските първоучители има и отвъд океана, в църковния комплекс „Св. София“ в предградието Дес Плейнс, Чикаго, в щата Илиноис. От няколко години там се планира изграждането и на втори паметник на братята пред сградата на българския храм „Св. Иван Рилски“, където през 2016 г. е открит паметник на Васил Левски.

Не само българите пазят и тачат паметта на създателите на славянската писменост. Техни паметници и паметни знаци има във всички славянски държави, които от векове си служат с тяхната писменост. В Русия празникът е възроден през 1986 г., а пет години по-късно със специален Указ на Президиума на Върховния съвет на Руската федерация 24 май е обявен за официален държавен празник. Първият паметник на Кирил и Методий в Русия е от XIX в. и е част от бронзовия монумент „Апотеозът на славянството“ в Новгород (1862 г.). Той представлява огромна камбана, на върха на която са поставени фигурите на двамата братя.

Подарък

През 1911 г. в Киев е открит паметник на княгиня Олга и славянските първоучители. А 80 години по-късно е построен и този в северния град Мурманск. Той е точно копие на този, който се намира пред Националната библиотека в София. И в това няма нищо чудно, тъй като е изработен от същия скулптор. Паметникът е подарък на руския народ от българския.

През 1992 г. паметник на Кирил и Методий е построен и в Москва, на Славянския площад. В постамента на паметника е вграден вечен огън, донесен специално от Божи гроб. Най-големият монумент на двамата братя в Русия се намира в Самара. Построен е през 2001 г. по проект на В. Кликов. Техни паметници има още в Дмитров, Ханти Мансийск, Черкеск, Владивосток, Коломна, Твер, Сургут, Свастопол, Донецк и др. руски градове. Характерни за Русия са още и т.нар. поклоннически кръстове, посветени също на Кирил и Методий. Такива има запазени и реставрирани в Астрахан, Самара и Рязан.

Катедрала

Паметници на Кирил и Методий има и в другите славянски държави. Всъщност страните, в които още през Средновековието има техни паметни знаци, са Чехия и Словакия. Най-старите техни скулптурни изображения са в катедралата в Прага и в параклиса „Св. Йоан Предтеча“. В Прага паметници на братята има още в едноименния храм в кв. „Карлин“, в църквите „Св. Вацлав“ и „Св. Игнац“, в Хусовия храм и на Карловия мост.

В Словакия има паметници на двамата братя в Доминиканската църква и в храма „Св. св. Петър и Павел“ в Бърно, както и в градовете Велеград, Бочурище, Требич, Рожков, Нитра. Техни паметници от името на словашакия народ има и в Рим - в църквата „Сан Клементе“ и в двете базилики „Санта Мария Маджоре“ и „Санта Праседе“. В балканските славянски страни паметници на Кирил и Методий има още в Белград, Скопие, Охрид. Монументи на първоучителите има и в държави, в които славянската азбука днес не се използва: Оберлаузитц (Саксония), Залавар (Унгария). А в родния им град Солун има дори два техни паметника. /Източник: Телеграф