Българска национална асоциация "Активни потребители" подкрепи Комисията за защита на потребителите в опита ѝ да забрани на мобилните оператори да вдигат цените на услугите си. 

Само преди дни председателят на КЗП Мария Филипова поиска от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) да отнеме лицензите на трите мобилни оператора в България. КРС обаче отхвърли искането и дори "успокои потребителите, че няма да останат без услуги". От Алианса на технологичната индустрия (АТИ), представляващ телеком сектора в България, дори обвиниха шефката на КЗП в некомпетентност.

"Индустрията в лицето на браншовата си организация Алианс на технологичната индустрия (АТИ) нападна грубо, невъздържано и персонално председателката на КЗП с гръмки обвинения в некомпетентност и популизъм.

В създадения шум нараства риска, да не бъде обсъден проблемът по същество. Какъв е той?", обясняват сега от "Активни потребители". 

Както знаем, от години телекомите налагат срочните (най-вече двугодишни) договори като основна форма на договаряне. Това става чрез формулирането на тарифни планове, с фиксирани цени и срокове. Този подход по принцип дава правна сигурност на страните и се прилага много широко като например в договорите за поръчка, за наем, за заем и др., посочват от "Активни потребители".

Оттам допълват, че за да се гарантира тази правна сигурност, договарящите обичайно формулират реципрочни неустойки при неизпълнение. В настоящата ситуация, два телекома (Йетел и Виваком), които са по-силната страна в договора, изпратиха с кратки съобщения на абонатите си заявления за едностранно изменение на действащи договори,

без договаряне и потвърждаване от другата страна. Предлага се единствено възможност за разваляне на договора без договорените в него неустойки в рамките на един месец.

Ако потребителят не се откаже в рамките на този месец, операторът вероятно ще приеме това за съгласие и ще започне да начислява новата по-висока цена.

"Всеки студент по право ще ви каже, че такова изменение на договор е нищожно и не поражда никакви правни последици. С други думи, ако потребителят не се съгласи изрично, той не дължи нищо повече от договорената първоначална цена. Но операторът ще фактурира увеличението и ще си получи приходите без особени усилия, защото е в по-силната позиция – който не плати, ще му спрат услугата, ще му отворят разправия със събирачи на вземания, а може и да си загуби номера", дават пример от асоциацията, откъдето са категорични, че тази теза ще бъде доказана от съдебната практика, но това ще отнеме доста време.

Икономически последици от правото на силата

"Активни потребители" посочват още, че едностранното налагане на условия от телекомите поражда недопустими икономически последици.

Оттам дават пример с оборотите на телекомите:

"Ако приемем че един телеком има приблизително 4 млн. абонати (мобилни, фиксирани услуги и телевизия) и увеличи цените с 2 лв. на месец, това ще прехвърли 8 млн. лева от джобовете на клиентите в касата на оператора или близо 100 млн. на година.

Ако това се случва в резултат от противоправни действия, то проблемът е сериозен и трябва да се намери механизъм за обществено противодействие, не индивидуално от всеки засегнат. Защото не може да очаквате 4 милиона абонати да потърсят правото в съда, нали?"

Може ли правото да се наложи над силата

За да защити обществения интерес Комисията за защита на потребителите определи едностранните изменения на срочните договори от два от телекомите за нелоялни търговски практики, като ги забрани и санкционира с максималната санкция от 50 000 лева, което операторите вече обжалват в административен съд.

Според асоциацията окончателни решения ще има след около година.

Ако санкциите бъдат отхвърлени, това ще бъде сигнал към всички бизнеси, които използват срочни договори, че могат едностранно да променят условията по договорите.

"Никой да не се изненадва, ако банката му вдигне лихвата за Великден,

а строителят му поиска недоговорена сума, за да даде ключовете от новото жилище. Това ще стане норма", предупреждават още те.

Ако санкциите бъдат потвърдени от съда, придобитите без право от телекомите милиони ще намалеят с 50 хиляди и малко съдебни разноски.

"Доста приемливо за тях, нали?

Няма да има сила, която да върне парите обратно в джобовете на потребителите,

нито някой ще може да ги накара да изпълнят наложената забрана. Глобата е платена и край!", коментират от асоциацията.

Именно затова КЗП се е обърнала към КРС с молба за спешна намеса и обсъждане на казуса, което беше отхвърлено за 24 часа без никакво съвместно обсъждане.

"През заплахата от отнемане на лиценза трябваше да разберем, че поведението на операторите е противоправно и че изглежда, че към момента липсват ефективни инструменти, с които държавата да го спре. Но уви, разговор по същество не се проведе", допълват от "Активни потребители".

Два важни въпроса

От Асоциацията задават два важни въпроси за казуса с телекомите: 

1. Защо санкциите на КЗП не са ефективни и какво трябва да се промени?

"Нека да припомним, че в периода 2021-2023 г. мобилните оператори са били санкционирани 68 пъти за осъществяване на нелоялни търговски практики и са били наложени глоби за 541 500 лева или средно по около8 000 на практика. Само през последната половин година (юни–декември 2024) г. са наложени седем забрани на нелоялни търговски практики на мобилните оператори и санкционирани с общо смешните 56 000 лева.

Въпреки забраните и санкциите – практиките продължават да „валят", припомнят от "Активни потребители". Налагат се глоби, но практиките не спират.

Защо КЗП не може да пресече тези практики? Отговорът е прост – икономическия интерес многократно надхвърля размера на потенциалната санкция и затова Законът за защита на потребителите няма възпираща роля. Наложителна е законова промяна, с която да се налагат пропорционални санкции като процент от оборота на всички компании от малки фирми до милиардни корпорации. Добър пример можем да открием в Гърция, където при подвеждащи намаления (едно от най-леките провинения) се предвижда глоба до 2% от оборота, но не по-малко от 20 000 евро, посочват още от асоциацията. 

В Германия и Франция се прилага второ ниво на санкция при неизпълнение на забранена нелоялна практика – лишаване от свобода за управителя на дружеството. Затова и в тези държави няма да намерите подобни остри декларации от браншови организации като това на българската АТИ – там законът изпълнява превантивната си роля.

2. Държавата е заложник на собствениците на телекомуникационни мрежи

В създалата се ситуация стана ясно, че предвидената в Закона за електронните съобщения възможност за отнемане на лиценз на телекомуникационен оператор никога няма да бъде приложна, защото тя автоматично първо би наказала клиентите, като ги остави без услуга, което никой регулатор не би извършил.

Операторите добре съзнават тази си привилегия и могат спокойно да нарушават каквото си решат.

В повечето регулирани сектори законодателството гарантира непрекъсваемост на услугите чрез поемане на управлението от държавата. Няма логика пози принцип да важи за банките или електроразпределителните дружества, а да не се прилага при телеком услугите, смятат от "Активни потребители".

Социални последици

Според Българската национална асоциация "Активни потребители", ако сега държавата не намери за необходимо да обсъди сериозно въпросът с едностранните действия на доставчиците на обществени услуги (разговорът трябва да обхване и доставките на електроенергия), това само ще окуражи и други сектори да се възползват от предимствата на позицията на силата.

"Това провокира още повече недоверие в търговския оборот и институциите, намалява инвестициите и провокира социална дезинтеграция и емиграция", категорични са от "Активни потребители". /Източник: Лупа.бг