Kариерата на Герасим Георгиев-Геро щяла да се развие по съвсем различен начин, ако на времето не го "спънали" за Народния театър. Актьорът, който води с колегата си Димитър Рачков и този сезон на шоуто „Като две капки вода" по Нова тв, разбрал едва години по-късно, че недоброжелател е казал пред когото трябва да не бъде взет на работа. Така и станало. А преди това Геро, който тогава бил още студент, бил поканен на щат в Народния театър, след като се изявил на сцената му, при това с голям успех.

Връщайки лентата назад, младият актьор си е припомнял, че е бил заплашен с неприятна случка, но по това време не предполагал каква ще е. Не е издавал и с какво точно е предизвикал въпросното отмъщение, нито дали недоброжелателят му е колега, режисьор или преподавател. Геро се сетил за заплахата чак, когато години по-късно научил как са попречили при старта на кариерата му, пише "Минаха години".

Когато се дипломирал в НАТФИЗ, Геро бил в пълно неведение. Тогава младият русенец не се втурнал да предполага защо не са го взели в Народния театър, след като е бил поканен. Не подозирал, че може да се касае за намеса на човек, който иска да му навреди. Приел ситуацията, макар че огорчението му било голямо. Чувствал се разочарован и объркан. Не знаел какво да прави, защото доскоро бил популярно лице от екрана, играел в Народния театър, както и в театър „Българска армия".

"Изминах си пътя", казвал е Геро, който, след като завършва класа на Димитрина Гюрова в НАТФИЗ, играе седем години в провинцията Габрово, Русе, Кърджали и Смолян. Този период му подействал обогатяващо в професионален план. Също и отрезвяващо, защото младият Геро имал момент, в който се бил успокоил, че нещата вече се подреждат за него. Затова, когато всичко се объркало, той си дал сметка, че животът просто го е поставил на място и трябва да му е за урок.

Още във втори курс в НАТФИЗ, Геро имал възможността да се покаже по телевизията. Георги Стоилов, който основал частната театрална къща „Мелпомена", пръв му дал шанс. Той снимал предаването „Монополи" по БНТ и наел момчета работници по снимачните обекти. Геро бил един от тях.

Младият актьор бил много щастлив, защото имал нужда от допълнителни доходи. С колегите му от академията често оставали без пари за храна, най-вече в събота и неделя. Затова, щом видели, че в унгарския ресторант, който бил наблизо, има сватба, взимали под назаем костюми от НАТФИЗ и отивали. Смесвали се със сватбарите, "иху-аху" и покрай танците хапвали.

В "Монополи" бързо го забелязали. Може би, защото обичал да разчупва нещата, предполагал е актьорът, в един момент го сложили за трети водещ, после за втори, а накрая станал централен водещ. Ласка Минчева била режисьор тогава, припомнял си е Геро с усмивка. „Спрете го тоя! Къде отива?!", крещяла Ласка Минчева, защото младият актьор обикалял студиото, без да се съобразява с напътствия - за първи анонс да гледа към първа камера, към втора за втори и т.н. Геро сновял из студиото, а пък операторите се мъчели да го следват с камерите си. Бързо обаче уеднаквили ритъм. Само че въпреки зрителския интерес, предаването било спряно, малко преди водещият да завърши висшето си образование. Паднали и представленията, в които играел в Народния, и в Армията. Затова, когато на 23 май 1999 г., с колегите му се дипломирали в НАТФИЗ, Геро си спомнил репликата от филма на Рангел Вълчанов: „А сега накъде?".

„Имах едни шест месеца на жесток блокаж", казвал е Геро. Прибрал се в Русе. Един ден му се обадил продуцентът и сценарист Борислав Чучков, с когото се познавали от академията. Посъветвал го да дойде пак в София. Щели да измислят нещо. Геро пристигнал и станал барман в заведение, което Чучков тъкмо бил отворил с брат си. Минало малко време и Геро научил от колеги, че ученици на Стефан Данаилов правят спектакъла "Буре с барут" В НАТФИЗ. И още, че се появил проблем с един от актьорите. Геро веднага предположил на Ламбо да го пробва за заместник. Така младият актьор се върнал на сцената, макар и без хонорар, в постановка в НАТФИЗ и работел като барман. Играл в една-две постановки и, както често се случва в професията му, правилният човек го забелязал и го поканил да играе в Габровския театър.

„Където и да играеш, винаги играеш на 100", казала му актрисата Пепа Николова малко по-късно, когато животът ги срещнал. „Не правиш разлика, подчертала тя пред Геро, защото никога не знаеш дали в салона няма да те гледа някой режисьор, например." Така че, на която и сцена да е играел, Геро винаги се е раздавал. Дори в четирите години, в които получавал шокиращите 90 лева на месец. Актьорът приемал този период за временен. Фокусирал се върху възможността да се развива и да обогатява опита си.

След Габрово, Геро играл в театрите в Русе, в Кърджали и в Смолян. За кратко работел в сутрешния блок на МСАТ в София, след което се явил на кастинг, организиран от Къци Вапцаров за водещ на предаване по Би Ти Ви. С продуцента се познавали от времето, в което Геро бил лице на "Монополи" по БНТ. Още като го видял, Къци Вапцаров обявил кастинга за приключен. И така Геро станал водещ на „Горчиво", което продължило четири години. Геро пак станал известен, но този път не се главозамаял. Вече бил здраво стъпил на земята. Такъв е и днес.

Актьорът, който е бил водещ и на предаването „Господари на ефира" и е познат още от шоуто „Пълна лудница", е играл в Малък градски театър "Зад канала", в Сатиричния и Младежкия, както и в театрите в Сливен, Хасково, Пловдив и в родния си град Русе. Геро е участвал в спектакли на Варненската опера, както и на тези в Стара Загора и Бургас. И макар в началото на кариерата му да са му подлели вода за Народния театър, години по-късно Геро стъпил и на тази сцена. Всъщност, той по-скоро се завърнал.

„В театъра има много вагони, но има два-три локомотива", казал му веднъж Георги Калоянчев, с когото се сближили, когато навремето играли в представление в Пловдив. „Е?“, възкликнал Геро тогава. „Това искам да ти кажа, че си локомотив! Ще дърпаш...", отвърнал му Калата. Той е сред големите артисти, които Геро е имал честта да срещне в професионалния си път. Разказвал е и забавна случка с Калоянчев. Разпитвал го веднъж и с изненада открил, че и бащата на Геро е бил мандраджия. Калата разбрал още, че младият му колега също е завършил механотехникум. „Този ми краде биографията!", възкликнал накрая Калоянчев, разбира се, с чувство за хумор.

Геро е изминал доста дълъг път. Играл е в над 50 спектакъла и вече може да си позволи лукса да избира в какви проекти да участва. "Главното е да си там, където се чувстваш щастлив", казвал е актьорът. Той е щастлив, защото знае кой го е разбрал при провалите си. Наясно е какво може. И най-вече Геро е щастлив, защото има прекрасно семейство. Той и журналистката Цвета Гагарова имат пораснала вече дъщеря Йохана, която засега е избрала пътя на известния си татко - посещава театрална школа и свири на китара.

„Трябва да си куршум - да целиш в целта, да вървиш по правилна траектория", сподели Геро преди време в предаването "Имате среща" по БНТ и извади патрон, който дълго време носел в чантата си. Пазел го, за да му напомня, че не е безсмъртен. Геро никога не го е забравял. Той даже е от хората, които взимат превантивни и информирани решения за здравето си. Затова през 2024 г. актьорът се подложи на бариатрична операция при доц. Гроздев в МБАЛ „Св. София". Това е байпас на стомаха. „Не е пръстен, а чисто медицинска операция, защото в един момент при мен вече беше спрял метаболизмът. Не работеше. И трябваше да се възстановя, защото вече беше трудно за мен при това натоварване, което имаме в предаванията, чисто здравословно", обяснявал е Геро.

В резултат на интервенцията той свали 50-51 кг. Решението му очаквано предизвика бурни реакции. Не само в социалните мрежи. Геро е разказвал, че почитатели често го спирали и по улиците. „К'во стана, бе! К'во напрай, бе?!", питали го те. Геро отвръщал с усмивка: „Нищо, просто си влязох в размера!"

Взел мерки, за да е по-добре, казвал е още актьорът. И го направи малко преди 50-ия си юбилей. Актьорът, който ще празнува 52-рия си рожден ден на 10 юли, е споделял, че у нас почитателите често скъсяват рязко дистанцията с известни личности. Явно ги усещат близки, защото им говорели, все едно са състуденти. Хубавото е, че ги спирали с добро отношение. Геро пък най-много се радвал, когато споделят и впечатления за постановка или филм, в които са го гледали.