Екип на Националния център за геопространствени изследвания и технологии при Софийския университет "Св. Климент Охридски" под ръководството на доц. д-р Стелиян Димитров направи теренно изследване и подробно картографиране на територията, засегната от наводнението при селата Каравелово и Богдан, в община Карлово.

Основната причина за бедствието е интензивният валеж във водосборите на реките над двете села. По данни от метеорологични модели става въпрос за 180-200 литра литра на квадратен метър, съобщиха от висшето училище.

"Това не е просто наводнение, а е дебрисен поток с висока скорост и разнообразен състав - дървесни материали, каменни отломки и по-фини наноси, които значително са увеличили разрушителната сила на вълната. Вълната е имала различен характер в двете села. Така например в село Богдан тя е била по-директна, с по-голяма ударна сила, но поради характера на релефа и разположението на селото, е засегнала по-малка част от урбанизираната територия. Водното количество при Каравелово е било значително повече, засегната е по-голяма част от урбанизираната територия, но вълната се е "разляла" непосредствено преди селото, което е отнело от ударната й сила. Има допълнителни фактори, допринесли за бедствието, които се дължат както на особеностите на местната география, така и на морфологията на речните легла", поясняват учените от СУ.

Армията ще помага поне още месец на пострадалите от наводненията в Карловските села

Те отбелязват, че водосборите са значителни, склоновете дълги и предполагат формирането на сериозен повърхностен отток, който вследствие на интензивния валеж е формирал значителна вълна с висока скорост и разрушителна сила.

Същата вероятно се е образувала от временни забентвания от дървестни отломки с различен генезис. Изследването на изображенията показва, че немалка част от тях са цели дървета, основно черен бор, изтръгнати директно с корените, което говори, че те не са продукт на дърводобив.

Залесяване в неустойчиви терени, с черен бор, също има вероятен принос - основната скала е гранит, върху който почвите са податливи на ерозионни процеси. Това вероятно е довело до изтръгването на значителен брой дървета, които са отложени по речното течение на огромни масиви. Ясно се вижда, че в пределите на разлива, на места, вълната е отнесла целия повърхностен слой и е останала само основната скала. Забелязва се също, че тези масиви от черен бор са засегнати от патогени, вероятно корояд, което определено допринася за формирането на мъртва дървесна маса, която е отнесена от приливната вълна. Вероятно и остатъчен дървесен материал от дърводобива (законен и незаконен) в района е включен в отломките, но в никакъв случай това не е основната причина за бедствието, посочват географите от СУ.

Според тях "инфраструктурата ни, населените места и цялата ни национална система за териториално планиране са създадени за други климатични условия и за друга география, следователно са силно уязвими".

Причините следва да се търсят най-вече в променящата се климатична обстановка и свързаната с нея географска такава. От края на миналата година до сега са регистрирани три по-сериозни явления - Петрич през декември 2021 г., Вършец и сегашното - и трите не са включени в определените Райони със значителен потенциален риск от наводнение (РЗПРН), на чиято база се изготвят картите на заплахата и риска от наводнения в България. Това веднага следва да сигнализира държавните власти, че са необходими сериозни изследвания, включително създаването на динамична Национална карта на климатичните и природни рискове, върху която, като концепция, Националният център по геопространствени изследвания и технологии при Софийския университет "Св. Климент Охридски" работи от известно време.

За картографирането на териториите, засегнати от наводнението, учените от СУ са използвани два вида прецизни безпилотни летателни платформи. В резултат на това картографиране са създадени подробни цифрови модели и ортофотокарта на засегнатите райони, които ясно показват в детайли картината след бедствието.

Предварителните резултати от теренното изследване и картографиране на бедствието в района на селата Каравелово и Богдан са само на базата на бърз преглед и анализ на резултатите. Предстои събраната геопространствена информация да бъде анализирана в дълбочина, което изисква технологично време, уточняват учените от СУ.