Лов на опасни астероиди - практикуват го само 6 обсерватории в света.Едната е на връх Рожен. И въпреки че е най-голямата обсерватория в Югоизточна Европа, последните няколко зими се оказва на ръба на фалита, пише в. "Стандарт". За да я спаси, миналата година държавата й отпусна пари чрез земеделското министерство. А астрономите се заеха с несвойствената наглед задача да изследват влиянието и цикъла на слънчевата активност върху дърветата. Учените вече са направили връзка с всички горски стопанства в страната.Събран е много материал - тънки "филийки", отрязани от дървото, върху които се наблюдават формираните в годините кръгове. "Няма да открием топлата вода, в цял свят има институти и лаборатории, изследващи дървесните пръстени и цяла наука - "дендрохронология", признава зам.-шефът на НАО-Рожен д-р Никола Петров, но допълва, че за Родопския регион такова изследване няма.Как Слънцето, като най-близката и важна звезда до нас, влияе върху климатичните условия на Земята в глобален аспект - и в частност - върху нарастването на дърветата - отговор на тази задача търсят астрономите на Рожен. "Може би в края на годината ще имаме достатъчно наблюдения", обяснява д-р Никола Петров. За да докажат или отхвърлят зависимостта между Слънцето и дървесните кръгове, ще бъдат нужни още много замервания на пръстените от "дървесните филийки" от цяла България.Съвсем е възможно влияние да оказват и други фактори - микроорганизми, спиращи растежа, пожари, заразена с препарати почва, уточняват учените. Затова екипът от Рожен ще съпостави данните от своите наблюдения и с такива от други държави. "Не можем да вземем няколко дървета и да направим заключение с научна стойност, което да се признае в световен аспект - в света се прави от десетилетия и се обработват хиляди дървесни образци - сега сме в началото", обобщава д-р Петров. В Родопите например развитието на дърветата спира в студените месеци от октомври до март. Затова астрономите вземат данните за средни валежи и температури от  Института по метеорология и хидрология, както и информация от Института по електроника, РИОСВ и други лаборатории.Макар и не в пряка връзка със звездните наблюдения, работата е интересна и вече се оформят две противоположни мнения от досегашните наблюдения, направени от екипа на НАО-Рожен и колегите им от филиала на Института по астрономия в Стара Загора. Те са намерили зависимост между 11-годишния цикъл на слънчевата активност, а групата учени на обсерваторията в Рожен не открили такава зависимост. "Моето мнение е, че няма да намерим пряка връзка между слънчевата активност и дървесните пръстениД-р Петров се надява, че тази зима няма да се стигне до кризите от последните няколко години, тъй като в бюджета на БАН тази година са предвидени повече пари и учените се надяват да избегнат колапса, но пък са в готовност да кърпят финансовите дупки и в името на науката да работят и по "неастрономически" програми, за да избегнат опасността от затваряне.На прага ли сме на миниледникова епоха? "Ако слънчевата активност се променя и ние се променяме, защото Земята е напълно зависима от нея", казва д-р Петров и допълва, че последната миниледникова епоха е била в периода 1650-1700 г., а наблюденията са показали, че на фона на най-голямото захлаждане е имало най-ниска слънчева активност, тоест слънчеви петна. Астрономът от Рожен обаче е склонен да приеме за по-вероятно налагащото се напоследък в научните среди мнение, че периодичността е доста по-голяма дори от 100-годишен цикъл и е 400 г.Последният 4-вековен цикъл е бил преди 380 г. назад във времето и сега ни очаква по-скоро захлаждане. Пикът на слънчевата активност е бил през декември 2012 г. и сега Слънцето навлиза в период на по-ниска активност. "Най-общо казано, това означава, че сега се намираме в период, който ни очаква по-скоро глобално захлаждане, отколкото затопляне, а динамиката, която наблюдаваме в момента показва, че ние ще усетим захлаждането в следващите 10-15 г.", обяснява д-р Петров. Той обаче прогнозира, че няма да дойде сибирски студ, но зимата ще е по-дълга, средната температура ще падне до 3 градуса, а летата ще бъдат сухи и къси, с екстремни температури, а глобалното затопляне е факт само в големи урбанизирани населени места. /БЛИЦ