С присъединяването на България към еврозоната от 1 януари 2025 г., страната ще влезе в новата икономическа реалност с минимална работна заплата от 1077 лв., или около 551 евро при текущия обменен курс. Въпреки напредъка, България остава с най-ниската минимална заплата в Европейския съюз, като дори и след очакваното ѝ увеличение до 1210 лв. (619 евро) от 1 януари 2026 г., ще продължи да бъде далеч от средните европейски нива, пише Lupa.bg

България все още на опашката в Европа

Сравнение с други страни от ЕС показва сериозните различия в стандарта на живот. В началото на 2025 г.:

Люксембург е лидер с минимална заплата от над 2570 евро.
Германия гарантира минимум 2100 евро месечно.
Нидерландия, Белгия и Ирландия също поддържат над 2000 евро.

В другия край на скалата са Румъния (663 евро) и Латвия (700 евро).

На този фон България със своите 551 евро през 2025 г. (и прогнозните 619 евро през 2026 г.) продължава да заема последно място в ЕС по минимално възнаграждение.

Как се определя минималната заплата у нас?

По сега действащия Кодекс на труда, размерът на минималната заплата се определя като 50% от средната брутна заплата за период от 12 месеца (две тримесечия от предходната и две от текущата година). Точният ѝ размер трябва да бъде обявен до 1 септември 2025 г., но към момента окончателните данни за второто тримесечие все още не са готови.

Според социалния министър Борислав Гуцанов, ако не бъде постигнато съгласие със синдикатите и работодателите по новата европейска директива, ще се приложи текущият механизъм. Изчисленията показват, че от 1 януари 2026 г. минималната заплата ще бъде между 1210 и 1212 лв., което е увеличение с 12,3% спрямо настоящата стойност.

Блокаж по новата европейска формула

Европейската директива предвижда нови механизми за определяне на минималните възнаграждения, с ориентири като:

50% от средната брутна заплата
или 60% от медианната работна заплата

България отговаря на първия критерий, но работодателите настояват за втория, тъй като медианната стойност е по-ниска.

Директивата изисква също:

Отчитане на покупателната способност

Равнище на растеж и разпределение на заплатите

Поне 80% покритие на колективното договаряне

Въпреки че срокът за въвеждане на директивата изтече, България все още не е транспонирала напълно европейските изисквания, като преговорите буксуват, а парламентът е в лятна ваканция.

Синдикатите настояват за ясна защита на доходите

Президентът на КНСБ Пламен Димитров подчерта, че сегашната формула защитава работещите, но не отговаря на дългосрочните цели за устойчиво нарастване на доходите и достойно заплащане. „Не виждам възможност парламентът да приеме промени в Кодекса на труда до 1 септември“, заяви той.