Странни за повечето икономисти и финансисти са споровете за приеманате на еврото за страна във валутен борд, която на практика не разполага с независима национана валута и така или иначе е вързана с еврото. 

Съвсем различен е въпросът: "Трябва ли да има валутен борд или не?". 

Готова ли е България за еврото?

Този, разбира се, важен въпрос е позакъснял с 20-ина години.

Всъщност, колкото и парадоксално да звучи, България е част от еврозоната още от преди самото нейното създаване.

Причината е във валутният ни борд и трайното и безусловно фиксиране на паритет между българският лев и германската марка през 1997 година. От тогава, българският лев практически не съществува, а е само едно алтернативно име, нещо като местен аватар, за немската марка, а в последствие и за еврото.

Заедно с това, от тогава, България реално и не разполага със своя монетарна политика.

Паричната маса в обръщение може да бъде само толкова колкото са и резервите на БНБ в евро/долар, коментира Ради Иванов, дипломат и икономист пред БГНЕС.

Според него, на разположение на правителствата е само бюджетната политика, при това силно ограничена, в рамките на минимални бюджетни дефицити. Колкото и невероятно да изглежда, българският валутен борд е най-дълго просъществувалият такъв в света, а вероятно, и най-доброто ни колективно постижение в последните 30, а и повече години.

По закон, той ще остане във сила, със същият паритет лев/евро до самото ни влизане в еврозоната, когато и да е то.

Влизането на България в еврото, няма да има инфлационен ефект върху цените. Това не се е случило в нито една друга страна, нито една... няма причина да се случи и в България. Цените в България отдавна се "фиксират" спрямо еврото и неговият роден аватар - лева. Ако има повече инфлация, а такава в идните години вероятно ще има, тя ще се дължи на съвсем други фактори - със или без еврото.

Влизането на България в еврото няма да има негативно влияние и върху ръста на заплатите.

Точно обратното, ако се съди от опита на други страни, като Естония, Словакия, Словения или Кипър, се наблюдава ускорен ръст на реалните работни заплати. С други думи, членството в еврозоната ще бъде фактор за по-бърза реална конвергенция на българската икономика спрямо европейската.

Бързото влизане на България в еврозоната е невероятен шанс, който днешните и утрешни български политици, независимо от техните боричкания и формални идеологически матрици, не трябва да пропиляват.

Еврото ще направи България като държава по-силна, по-стабилна и по-богата. Дали и огромното мнозинство българи да извлекат ползи от това? Много вероятно да, но това зависи само от управленските качества на българските политици.