Има чувство на дълбок срам, свързано с това да си самотен - никой не иска да бъде смятан за непопулярен или нехаресван, пише редакторът на Financial Times Анджана Ахуджа.

Една последица от тази стигма, според главния лекар на САЩ Вивик Мърти, е тиха епидемия от самота. Мърти, който сега кара втория си мандат, наскоро призна, че се е чувствал напълно самотен, след като е останал без работа за първи път. Изследванията показват, че самотата се конкурира с пушенето и прекомерното пиене по отношение на увреждането на здравето и съкращаването на живота, пише Investor. Това не е тривиален въпрос: застаряващото население може да означава, че е нарастваща опасност, отбелязва Ахуджа.

Професор Андреа Уигфийлд, директор на Центъра за изследване на самотата в британския университет Шефийлд Халъм, посочва, че самотата е различна от социалната изолация. Второто е обективна мярка за това дали човек живее сам, има приятели и семейство, и принадлежи към социални групи. Самотата, от друга страна, е субективното усещане, че социалните взаимоотношения някак си не са достатъчни, в количество или дълбочина, или и в двете. Самотата обикновено следва U-образна крива с възрастта: висока сред подрастващите и младите (групата, която се чувстваше най-самотна по време на пандемията), спада на средна възраст и след това отново се повишава. Тя може да бъде предизвикана от значими житейски събития като постъпване в университет, загуба на близък, пенсиониране, преместване на дома или грижа за някого.

Мърти твърди, че самотата е еквивалентна на пушенето на 15 цигари на ден. Привличащата окото аналогия може да бъде проследена до мета-анализ от 2010 г. на 148 отделни проучвания, обхващащи повече от 300 000 души. Изследването заключава, че хората с по-силни социални връзки показват 50% по-голяма вероятност за оцеляване в сравнение с тези с по-слаби, независимо от възрастта, пола, здравословното състояние, продължителността на периода на проследяване и причината за смъртта.

Същото изследване идентифицира самотата като по-силен рисков фактор за смърт от липсата на физическа активност и затлъстяването - сравним с тютюнопушенето и прекомерното пиене. Състоянието също така е свързано с повишен риск от сърдечно-съдови заболявания, диабет тип 2, ревматоиден артрит, автоимунни заболявания и рак.

Дългогодишно изследване на стареенето във Великобритания сочи в същата нежелана посока. Проучването на Elsa започна през 2002 г. и през две години изследва хиляди над 50-годишни хора относно тяхното здраве, тегло, доходи и социални дейности. Анализите установяват, че самотата или социалната изолация са свързани със състояния, включващи депресия, деменция, инфаркти, продължителни белодробни заболявания и слабост.

Възможно ли е корелацията да е причинно-следствена връзка? Според една теория нашата еволюция като социален вид е завещала фундаментално желание за човешка компания - остатък, подобен на еволюиралото ни предпочитание към сладки неща и мазни храни. Оставено незадоволено, желанието причинява психологически стрес, който предизвиква физиологични ефекти като повишени нива на кортизол (хормонът на стреса).

Както обяснява Уигфийлд, изглежда, че самотата предизвиква реакция от типа „бягство или борба“, която причинява „възпаление“ и повишено производство на бели кръвни клетки (отговор на възпалението). Андрю Стептоу, професор от Университетския колеж в Лондон, който води Elsa, подчерта в имейл, че „другото важно обяснение е чрез поведението, а не чрез биологията, коментира още редакторът на Financial Times Анджана Ахуджа. Социално изолираните и самотните хора често водят по-малко здравословен начин на живот по отношение на тютюнопушене, липса на физическа активност и начин на хранене. Те могат да забавят търсенето на медицинска помощ, когато се разболеят.

Ясно е, че противодействието на самотата е от решаващо значение за подобряване здравето на нацията – и в идеалния случай преди временните проблеми да се превърнат в хронична изолация. „Някои твърдят, че колкото по-дълго изпитваш самота, толкова по-трудно е да се измъкнеш от нея“, посочва Уигфийлд. „Хората, които са самотни, могат да започнат да възприемат себе си и възгледите на другите за себе си по-негативно и да тълкуват погрешно сигналите им“, допълва професорът.

Базираната в Обединеното кралство организация „Кампания за изкореняване на самотата“ препоръчва първоначални стъпки като поздравяване на съседи. Местните хобита или групи по интереси, вариращи от изкуство до спорт, осигуряват взаимодействие с единомишленици. Доброволчеството може да се хареса особено на мъже, които избягват да получават подкрепа, но са по-отворени да помагат на другите. Другите съвети на Уигфийлд, включително за млади хора, склонни да се самоосъждат строго на фона на лъскавите постове в социалните мрежи, включват срещи лице в лице и изоставяне на електронните устройства.

Организацията изчислява, че броят на хората над 50 години, които страдат от самотата във Великобритания, ще достигне 2 милиона през 2026 г. Не можем да сложим край на самотата, но просто като кажем „здравей“ всички помагаме за прогонването на срама от нея, завършва авторът.