Обръщам се към всички български граждани.

Обещах своите решения - време е да ги съобщя!

Към този момент това правителство, което хората избраха, изпълни своите ангажименти: гарантира икономически растеж, стабилни финанси, рекордно нисък външен дълг, подобри инфраструктурата с невиждани досега мащаби, стартира големите енергийни проекти, които мнозина твърдяха, че са невъзможни.

Това правителство продължава да води страната през пандемията с минимум щети, мобилизирахме милиарди в подкрепа на здравната и социалната системи, хората и бизнеса.

Контрабандата на цигари е спаднала десет пъти за девет години. Така в момента България е европейската страна с най-ниските нива на контрабанда на тютюневи изделия. Стотици милиони е ефектът за България от мониторинга на алкохола и на горивата в рафинериите.

Това правителство договори близо 60 милиарда лева, които да бъдат инвестирани в страната ни през следващите години.

Това правителство убеди европейските ни партньори да ни приемат в най-вътрешния кръг на европейска интеграция - Еврозоната и Банковия съюз!

За годините на управлението на ГЕРБ, с мен като министър-председател, увеличихме доходите и брутния вътрешен продукт повече от два пъти и половина.

Това се оказа недостатъчно.

След години на атаки от несистемни и провалени политически играчи, хули и фалшиви новини, ерозира доверието в институциите. Появи се естественият бунт на младите хора.

Олигарси, обединени заради засегнати икономически интереси, провалени фигури, неуспели да катализират политическите и финансовите си амбиции, неосъществени политици, загубили отдавна обществена подкрепа, се опитаха да превземат този бунт на младите. Опитаха се да взривят реда в страната.

С парадоксален по заряд език на омразата, тези хора им измъкнаха протеста. Още в самото начало започнаха да внедряват сред протестиращите определени лица и интереси, които подмениха идеите на младите с идеите на олигархията и подземния свят.

Започна всекидневно нагнетяване на огромно политическо напрежение. Подобна симбиоза е изключително опасна за демокрацията. По светофарите на жълтите павета и колоните на Орлов мост се появиха бесилки и ковчези, а сградите - символ на държавността, бяха поругани. Червена боя обля сградата на парламента и центъра на европейска София!

Когато маските в един момент паднаха, на сцената бяха изведени майките на деца в неравностойно положение. Второто действие от големия сценарий на олигархията беше проведено от политици от всички цветове на опозицията, които търсиха и безкористно получаваха моята подкрепа през годините. Заради безскрупулните си политически амбиции те или сами се отказваха, или ги отказваха. Точно това те не успяха да превъзмогнат. Обединиха се. Като шпицкоманда обикаляха пред дома ми и постилаха черни чували там, където живеят дъщеря ми и внуците ми. След това фиаско организираха барикади. Рушено бе обществено имущество, опъваха се вериги, издигаха се бесилки, влачеха се контейнери, пейки и саксии. Опитаха да внушат, че няма държава.

Същевременно опозицията в парламента не се припознава като алтернатива, защото е слаба, безпомощна и неспособна да произвежда законодателни решения, които да са коректив на управлението.

Президентът загърби основната си роля на обединител на нацията. В желанието си да е политически лидер, умишлено подклаждаше напрежение между институциите, стигна дотам да изправи български граждани срещу български граждани. Раздели обществото, размаха юмрук и подпали разрушителната сила на противопоставянето.

 Така се превърна и затвърди като фигурант и слуга на олигархията.

КОЙ ПЕЧЕЛИ ОТ ТОВА, КОГАТО ВСИЧКИ ГУБИМ?

И така автентичният глас за промяна беше смазан. Започнал като гражданска акция на съмишленици, се превърна в диктат над всички граждани.  Но и това не проработи.

Сценарият за пълен блокаж на държавата се оказа невъзможен, защото разрушителният революционен реваншизъм не е в природата на българина.

Защото желанието за правова държава, за законност, за нови лица не може да се постигне с грубо нарушение на правото и закона. И българите усетиха това.

Затварянето на пътища, гари, метро и опитите за кървави ексцесии доведоха до взрив на недоволство.

Протестът не роди своите автентични водачи. Повече от месец протестиращите не конкретизират исканията си отвъд оставките.

Тези образовани млади хора, участващи в протеста, не показват какво ще правят след това. И най-важното - как ще го постигнат и с кого?

Не е достатъчно само да се разруши старият свят. Трябва да се знае какво ще се построи на негово място. Знаят ли например как ще участват в едни предсрочни избори? Какво е политическото им представителство? Каква ще е програмата им? Какво предлагат?

Лозунгът "Всички вън" е деструктивен и дълбоко погрешен. С действията си старите шмекери ги употребиха. Бунтът на младите беше превзет.

Нито едно ново лице от протеста не доби публичност, не се открои като оратор, като водач, като нова фигура, която може да е алтернатива.

За съжаление, огромната част от децата на протеста не разбраха игрите на задкулисието!

И все пак - всичко е в ръцете на младите. Аз уважавам техния бунт. Те все още имат шанс да създадат ново, легитимно, демократично движение и ново поколение политически лидери с демократична представа за България. Време е младите хора да осъзнаят историческата си мисия и тежкия път, по който ще предложа заедно да поемем.

Дълбокото желание за промяна в България вече е запалено и то е вече извън контрола на системните политически партии. Необходимо е раждането на ново поколение български лидери за бъдещето и нов основен закон на държавата.

В противен случай и този протест ще остане само с вдъхновяващата енергия на протестите от 1989-а, 1997-а, 2013-а и след време ще последва съдбата им.

ИЗВОДИТЕ

За мен и партията ми участието в правителството винаги е било не цел, а възможност да работим, за да постигаме резултати. Затова над 10 години хората ни гласуваха доверието си. Не веднъж съм получавал укори заради прекомерната си гражданска чувствителност. В името на демокрацията два пъти съм се оттеглял, когато съм усещал опитите за разделение на обществото. И въпреки това хората ме връщаха.

И днес няма да съм този, който вместо да пази демократичния мир и да надгражда, ще допусне българи да се бият с българи на блокадите. Няма да съм този, който толерира размахването на юмруци както на блокадите, така и от президентството. 

ВРЕМЕ Е ЗА РЕСТАРТ -  ВРЕМЕ Е ЗА РЕШЕНИЯ

На основание член 87, алинея 1-ва от Конституцията на Република България и член 76, алинея 1-ва от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, ПП ГЕРБ ще внесе проект на нова Конституция на Република България.

Време е за отговорност и решителност! Време е не само за смяна на политическата система, а за рестарт на държавата. Необходимостта от рестартиране на политическия модел не може повече да се отлага във времето! Единството, държавността и стабилността на страната за мен не са просто думи – те са основата, от която съм тръгвал за всяко свое решение. 

Необходимостта от нова Конституция на Република България е тема, която през последните години е водеща за много граждани и обществени организации. За да отговорим на нагласите и очакванията на българските граждани, предлагаме проект на Конституция, която да защити основните принципи и начала на нашето съвремие. Действащата Конституция беше приета в друг исторически период, при други политически дадености, при друг международен статут на страната ни, при друго равнище на законодателната практика, а изтеклото време показа, че без промяна на основния закон няма как да отговорим на предизвикателствата.

Основният закон следва да бъде изграден така, че да е в унисон с европейските правила. Съгласно действащата Конституция, нова може да бъде приета само от Велико народно събрание.

Затова аз предлагам свикването на Велико народно събрание, което да въведе редица съществени промени в Конституцията:

• Ще предложим броят на народните представители от 240 да бъде намален на 120;

• При Великото народно събрание броят на народните представители да бъде намален - от 400 на 280;

• Ще прекратим Висшия съдебен съвет и ще предложим създаването на Съдебен съвет на съдиите и на Съдебен съвет на прокурорите. Двата съвета ще решават отделно кадровите въпроси, свързани със съдиите, от една страна и прокурорите и следователите, от друга. 

В съответствие с препоръките на Европейската комисия за демокрация чрез право - така наречената Венецианска комисия, която е консултативен орган към Съвета на Европа, членовете на Съдебния съвет на съдиите ще се избират седем от професионалната общност, тоест от самите съдии и шест от Народното събрание, избрани с мнозинство от две трети от народните представители, като членовете по право ще са председатели на Върховния касационен съд и Върховния административен съд.

• Мандатът на председателя на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на Главния прокурор предлагаме да бъде пет години;

• Ще предложим да се ограничат  правомощията на министъра на правосъдието само до това да предлага проекти на бюджети на съответните органи и да управлява недвижимите имоти на съдебната власт;

• Ще предложим към съветите на съдиите и прокурорите да се създадат отделни инспекторати, тоест да не е един инспекторат, както е в момента. Всеки от двата инспектората се състои от главен инспектор и петима инспектори;

• Ще предложим да се въведе институтът на индивидуалната конституционна жалба;

• Ще предложим Главният прокурор на всеки шест месеца да бъде изслушван от Народното събрание и докладът му да бъде приеман. Докладът обхваща прилагането на закона за дейността на прокуратурата и разследващите органи;

• Народното събрание може да изслушва Главния прокурор по въпроси, свързани с конкретни наказателни производства, след разрешение на наблюдаващия прокурор;

Това са неща, които хората искат и очакват от години. Тези предложения ще увеличат ролята и доверието в политическото представителство, ще изчезнат депутатите-анонимници. Ще се укрепи независимостта на съдебната система, ще направи прокурорите и съдиите самоуправляващи се общности и може би най-важното, ще засили контрола над дейността на Главния прокурор.

В момента, в който Народното събрание вземе решение да се произведат избори за Велико народно събрание съгласно чл. 160 на Конституцията, аз ще се оттегля от поста на министър-председател в същия ден.

Великото народно събрание е уникална възможност - не само да се рестартира демокрацията ни, но и това да се случи в режим на максимално политическо представителство. Ще настояваме от всичките 400 народни представители в него, 200 да бъдат избрани пропорционално, а останалите 200 да бъдат избрани мажоритарно.

Дошло е време всеки от нас да се определи, като направи своя политически и исторически избор. Само така ще може да се тръгне на чисто. Във време на най-тежката социално-икономическа криза, време на пандемия, време по-тежко от Голямата депресия, когато се сриват световните икономики, държавата трябва да излезе обединена.

Съединението прави силата!

От това има най-голяма потребност страната ни днес!