БНБ засега води по размер на заплатата, която получават висши ръководители на държавна служба. От 1 януари 2019 г. управителят на БНБ Димитър Радев взема 16 849 лв. месечно при положение че през последните 3 г. се е разписвал срещу 15 368 лв., пише Lupa.bg

В Закона за БНБ пише, че заплатите се определят в зависимост от средните възнаграждения на ръководителите на банките. Заплатите на ръководния персонал в БНБ от началото на 2019 г. са 5244 лв. - това са шефовете на дирекции, които са 30 на брой.

В България има над 150 човека на държавна работа, които вземат повече от премиера, а част от тях и от президента, който е най-добре платеният държавник. Сред тях наскоро се нареди и генералният директор на БНР Светослав Костов със заплата за август от 8209 лв. Месец по-рано, когато зае поста, е бил малко по-скромен – получил е 7800 лв.

Според закона за радиото и телевизията заплатите на членовете на управителните съвети на БНР и БНТ са три четвърти от заплатите на членовете на СЕМ, т.е. 2817 лв. Генералните директори на двете държавни медии са приравнени към председател на постоянна комисия в парламента или председател на парламентарна група. Или в момента шефовете на БНТ и БНР получават по 5070 лв. месечно. Към тази сума се добавя и класът за прослужено време, който е минимум 0,6% за всяка година трудов стаж. В държавната администрация е в парламента и 1%, а в съдебната система - 2%. За научна степен между 10 и 15 на сто.

В редица регулаторни органи и държавни ведомства законът е позволил да получават заплати в зависимост от секторите, които те контролират.

Например в СЕМ, която е регулаторът на електронните медии, вземат заплати, равни на депутатските. В момента основното възнаграждение на членовете на СЕМ е 3756 лв. месечно. Към тази сума трябва да се добави и прослуженото време, а какви са бонусите, само в СЕМ знаят. Защото регулаторът не се финансира пряко от бюджета, а от фонд “Радио и телевизия” в който се събират приходи от месечни такси за приемане на радио и тв програми и различни лицензи и разрешителни.

В другите регулаторни органи принципите за определяне на заплатите са смесени. В някои от тях те зависят от средното заплащане в сектора, който надзирават, в други – от общото заплащане в страната. В Комисията за енергийно и водно регулиране например председателят взема 93% от три средни месечни заплати в енергийния сектор, а членовете - по 85%. За второто тримесечие на 2019 г. средната заплата в енергетиката е била 2048 лв. Така председателят на КЕВР се е подписвал за поне 5713 лв., а членовете на комисията – срещу 5222 лв. Това са заплатите без класовете за прослужено време.

В съдебната система заплатите също не са малки, като рекордът принадлежи на Конституционния съд. Председателят му получава заплата, средноаритметична на основните заплати на президента и парламентарния председател. В момента това е 6521 лв. В съдебната система обаче класовете за прослужено време са 2% за всяка година трудов стаж и при примерно 20 години работа председателят би трябвало да се разписва срещу около 9300 лв. месечно. Членовете на този съд вземат 90% от основната заплата на председателя и към получената сума се начисляват класовете.