"Санкциите бяха провеждани дотам, докъдето не могат да съсипят европейската икономика. Защото отказът от руски газ би довел до гладната смърт на страните от ЕС и затова Европа се въздържа от тази стъпка". Това каза пред БНР макроикономистът доц. Григор Сарийски от Икономическия институт на БАН. 

Според него германските лидери са повели Европа в посоката да не се налагат най-строгите санкции:

"В момента се търсят възможности за лавиране. Едната е търсенето на варианти за общо договаряне на доставките на руски газ... Отделен е въпросът доколко руската страна ще бъде склонна да приеме едно такова договаряне".

Той прогнозира, че Русия ще търси поотделно договаряне със страните от ЕС, защото сред тях има и страни като Унгария, която не е на русофобски позиции, затова Москва може да има различно отношение към нея, за разлика от това към Полша.

По думите на макроикономиста излизането на България напред в списъка с "неприятелски страни на Руската федерация" ще се отрази на външната търговия на страната, както и на ограничаването на вноса.

"Търсенето и предлагането на газ и енергийни суровини ще намери баланс в точка, която ще е доста по-високо".

В инфлацията от 10% през февруари не е отразен ефектът от военните действия в Украйна:

"Повишението на цените ще е над тази база от 10%. Можем да очакваме излизане на някои предприятия извън бизнеса, освобождаване на част от заетите. Поради тази причина след сегашната актуализация на средносрочната бюджетна рамка вече се подготвя следваща, която ще бъде факт в рамките на около 2-3 месеца".

"Държавни харчове - да, разходи - да, но трябва да бъдат много добре премерени. Те трябва да бъдат т.нар. дискреционни мерки. Точно дискрецията липсва в момента в бюджета и това е, което ще доведе до ръст на инфлацията", коментира доц. Сарийски.